Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Bolji je dobar glas nego skupocjeno ulje, i smrtni dan nego dan rođenja.

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Bolje je ići u kuću gdje je žalost nego u kuću gdje je gozba, jer ondje je kraj svakoga čovjeka, i tko je živ, nek' primi k srcu!

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Bolji je jad nego smijeh, jer pod žalosnim licem srce je radosno.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Srce je mudrih ljudi u kući žalosti, a srce bezumnih u kući veselja.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Bolje je poslušati ukor mudra čovjeka negoli slušati hvalospjev luđaka.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Jer kao prasak trnja ispod kotla, takav je smijeh luđaka, i to je ispraznost.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Jer smijeh od mudraca čini luđaka i veselje kvari srce.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Bolji je svršetak stvari nego njezin početak i bolja je strpljivost od oholosti.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Ne nagli u srdžbu, jer srdžba počiva u srcu luđaka.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Ne pitaj zašto su negdašnja vremena bila bolja od ovih, jer to nije mudro pitanje.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Mudrost je dragocjena baština i probitak onima na koje sunce sja.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Jer kao što je novac zaštita, tako je i mudrost; a prednost je mudrosti u tome što izbavlja onoga tko je ima.

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Pogledaj djela Božja; tko može ispraviti što je on iskrivio?

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

U sretan dan uživaj sreću, a u zao dan razmišljaj: Bog je stvorio jedno kao i drugo - da čovjek ne otkrije ništa od svoje budućnosti.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Svašta vidjeh u svojemu ništavnom životu: pravednik propada unatoč svojoj pravednosti, a bezbožnik i dalje živi unatoč svojoj bezbožnosti.

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Ne budi prepravedan i ne budi premudar; zašto da se uništavaš?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Ne budi preopak i ne budi lud; zašto bi umro prije vremena?

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Dobro je da držiš jedno, ali ni drugo ne puštaj iz ruke, jer tko se boji Boga, izbavlja se od svega.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Mudrost mudraca veću moć daje gradu nego deset mogućnika.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Na zemlji nema pravednika koji, čineći dobro, ne bi nikad sagriješio.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

I još jedno: nemoj se obazirati na govorkanje; čut ćeš možda da te sluga tvoj proklinjao;

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

a zna tvoje srce kako si i ti često druge proklinjao.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Sve sam to mudrošću iskušao. Mislio sam da sam mudar, ali mi je mudrost bila nedokučiva.

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Ono što jest, daleko je i duboko, tako duboko - tko da i pronađe?

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

I još jednom pokušah istražiti i shvatiti mudrost i smisao, da spoznam opačinu kao ludost, a ludost kao bezumlje.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Otkrih da ima nešto gorče od smrti - žena, ona je zamka, srce joj je mreža, a ruke okovi; tko je Bogu drag, izmiče joj, a grešnik je njezin sužanj.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Eto, to sam sve u svemu otkrio, veli Propovjednik.

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

I još sam tražio, ali bez uspjeha. Nađoh čovjeka - jednog od tisuću, a žene ne nađoh među svima nijedne.

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Otkrih ovo: Bog stvori čovjeka jednostavnim, a on snuje nebrojene spletke.