Acts 20

След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.

Kad se sleže metež, posla Pavao po učenike, ohrabri ih, pozdravi i otputova u Makedoniju.

И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

Prešavši one krajeve, hrabreći braću besjedom mnogom, dođe u Grčku

и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

i provede ondje tri mjeseca. Upravo kad je htio otploviti u Siriju, postaviše mu Židovi zasjedu pa odluči vratiti se preko Makedonije.

И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.

Pratili su ga: Sopater Pirov, Berejac, Solunjani Aristarh i Sekund, Gaj Derbanin, Timotej i Azijci Tihik i Trofim.

Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.

Oni odoše prije te nas dočekaše u Troadi.

А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

Mi pak nakon dana Beskvasnih kruhova otplovismo iz Filipa i nakon pet dana dođosmo k njima u Troadu gdje proboravismo sedam dana.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

U prvi dan tjedna, kad se sabrasmo lomiti kruh, Pavao im govoraše i kako je sutradan kanio otputovati, probesjedi sve do ponoći.

И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.

U gornjoj sobi gdje smo se sabrali bijaše dosta svjetiljaka.

А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.

Na prozoru je sjedio neki mladić imenom Eutih. Kako je Pavao dulje govorio, utone on u dubok san. Svladan snom, pade s trećeg kata dolje. Digoše ga mrtva.

Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Pavao siđe, nadnese se nad dječaka, obujmi ga i reče: "Ne uznemirujte se! Duša je još u njemu!"

И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.

Zatim se pope pa pošto razlomi kruh i blagova, dugo je još zborio, sve do zore. Tad otputova.

А момчето доведоха живо и много се утешиха.

Mladića odvedoše živa, neizmjerno utješeni.

А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.

Mi pak pođosmo naprijed lađom: otplovismo u As. Odande smo imali povesti Pavla - tako je odredio kad se spremao poći pješice.

И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.

Kad nam se u Asu pridruži, uzesmo ga i stigosmo u Mitilenu.

И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.

Odande odjedrismo sutradan i stigosmo nadomak Hija, prekosutra krenusmo u Sam, a idućeg dana stigosmo u Milet.

Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

Jer Pavao je odlučio mimoići Efez da se ne bi zadržao u Aziji: žurio se da, uzmogne li, na dan Pedesetnice bude u Jeruzalemu.

А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.

Ipak iz Mileta posla u Efez po starješine Crkve.

И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

Kad stigoše, reče im: "Vi znate kako sam se sve vrijeme, od prvog dana kada stupih u Aziju, ponašao među vama:

като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,

služio sam Gospodinu sa svom poniznošću u suzama i kušnjama koje me zadesiše zbog zasjeda židovskih;

как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

ništa korisno nisam propustio navijestiti vam i naučiti vas - javno i po kućama;

като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.

upozoravao sam Židove i Grke da se obrate k Bogu i da vjeruju u Gospodina našega Isusa."

И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

"A sad, evo, okovan Duhom idem u Jeruzalem. Što će me u njemu zadesiti, ne znam,

освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.

osim što mi Duh Sveti u svakom gradu jamči da me čekaju okovi i nevolje.

Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Ali ni najmanje mi nije do života, samo da dovršim trku svoju i službu koju primih od Gospodina Isusa: svjedočiti za evanđelje milosti Božje."

И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.

"I sad, evo, znam: nećete više vidjeti lica moga, svi vi posred kojih prođoh propovijedajući Kraljevstvo.

Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;

Zato vam u ovaj dan današnji jamčim: čist sam od krvi sviju

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

jer nisam propustio navijestiti vam ništa od svega nauma Božjega."

Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

"Pazite na sebe i na sve stado u kojem vas Duh Sveti postavi nadglednicima, da pasete Crkvu Božju koju steče krvlju svojom."

Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

"Ja znam da će nakon mog odlaska među vas uljesti vuci okrutni koji ne štede stada,

също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.

a između vas će samih ustati ljudi koji će iskrivljavati nauk da bi odvukli učenike za sobom.

Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.

Zato bdijte imajući na pameti da sam tri godine bez prestanka noću i danju suze lijevajući urazumljivao svakoga od vas."

А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.

"I sada vas povjeravam Bogu i Riječi milosti njegove koja je kadra izgraditi vas i dati vam baštinu među svima posvećenima."

Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.

"Ni za čijim srebrom, zlatom ili ruhom nisam hlepio.

Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.

Sami znate: za potrebe moje i onih koji su sa mnom zasluživale su ove ruke.

С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.

U svemu vam pokazah: tako se trudeći treba se zauzimati za nemoćne i na pameti imati riječi Gospodina Isusa jer on reče: 'Blaženije je davati nego primati.'"

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Kada to doreče, klekne te se zajedno sa svima njima pomoli.

И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

Tad svi briznuše u velik plač, obisnuše Pavlu oko vrata i stadoše ga cjelivati,

наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

ražalošćeni nadasve riječju koju im reče: da više neće vidjeti lica njegova. Zatim ga ispratiše na lađu.