Acts 16

А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

Stiže tako u Derbu i Listru. Ondje, gle, bijaše učenik neki imenom Timotej, sin neke pokrštene Židovke i oca Grka.

Той имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

Uživao je dobar glas među braćom u Listri i Ikoniju.

Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

Pavao htjede da on pođe s njime pa ga uze i obreza zbog Židova koji bijahu u onim mjestima. Jer svi su znali da mu je otac Grk.

И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

I kako su prolazili gradovima, predavali su im za opsluživanje odredbe koje su apostoli i starješine utvrdili u Jeruzalemu.

Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Tako se Crkve učvršćivahu u vjeri i broj im se danomice povećavao.

И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

Prođoše Frigiju i galacijski kraj jer ih je Duh Sveti spriječio propovijedati riječ u Aziji.

и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.

Kad su došli do Mizije, htjedoše u Bitiniju, ali im ne dopusti Duh Isusov.

И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

Onda prođoše Miziju i siđoše u Troadu.

И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!

Noću je Pavao imao viđenje: Makedonac neki stajaše i zaklinjaše ga: "Prijeđi u Makedoniju i pomozi nam!"

И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

Nakon viđenja nastojasmo odmah otputovati u Makedoniju, uvjereni da nas Bog zove navješćivati im evanđelje.

И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

Otplovismo iz Troade i zaputismo se ravno u Samotraku pa sutradan u Neapol,

а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

a odande u naseobinu Filipe - grad prvog dijela Makedonije. U tom se gradu zadržasmo nekoliko dana.

А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

U dan subotni iziđosmo izvan gradskih vrata k rijeci, gdje smo mislili da će biti bogomolja. Sjedosmo i stadosmo govoriti okupljenim ženama.

И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава в това, което говореше Павел.

Slušala je tako i neka bogobojazna žena imenom Lidija, prodavačica grimiza iz grada Tijatire. Gospodin joj otvori srce, te ona prihvati što je Pavao govorio.

И като се кръсти тя и домът й, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.

Pošto se pak krsti ona i njezin dom, zamoli: "Ako smatrate da sam vjerna Gospodinu, uđite u moj dom i ostanite u njemu." I prisili nas.

И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

Jednom nas na putu u bogomolju sretne neka ropkinja koja je imala duha vračarskoga i gatajući donosila veliku dobit svojim gospodarima.

Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

Pošla je za Pavlom i za nama te vikala: "Ovi su ljudi sluge Boga Svevišnjega; navješćuju vam put spasenja."

И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

To je činila mnogo dana. Pavlu to napokon dodija pa se okrenu i reče duhu: "Zapovijedam ti u ime Isusa Krista: iziđi iz nje!" I iziđe toga časa.

А когато господарите й видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

Kad njezini gospodari vidješe da im nesta nade u dobit, pograbiše Pavla i Silu te ih odvukoše na trg pred glavare.

И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

Privedoše ih pretorima i rekoše: "Ovi ljudi uznemiruju naš grad. Židovi su

и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

te šire običaje kojih mi Rimljani ne smijemo ni prihvatiti ni držati."

Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

Nato svjetina nahrupi na njih, a pretori trgoše s njih odijelo i zapovjediše da se išibaju.

И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

Pošto ih izudaraše, bace ih u tamnicu i zapovjede tamničaru da ih pomno čuva.

който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

Primivši takvu zapovijed, uze ih on i baci u nutarnju tamnicu, a noge im stavi u klade.

Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

Oko ponoći su Pavao i Sila molili pjevajući hvalu Bogu, a uznici ih slušali.

И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха.

Odjednom nasta potres velik te se poljuljaše temelji zatvora, umah se otvoriše sva vrata, i svima spadoše okovi.

И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

Tamničar se prenu oda sna pa kad ugleda tamnička vrata otvorena, trgnu mač i samo što se ne ubi misleći da su uznici pobjegli.

Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

Ali Pavao povika iza glasa: "Ne čini sebi nikakva zla! Svi smo ovdje!"

А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

Onaj nato zaiska svjetlo, uleti i dršćući baci se pred Pavla i Silu;

и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

izvede ih i upita: "Gospodo, što mi je činiti da se spasim?"

А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

Oni će mu: "Vjeruj u Gospodina Isusa i spasit ćeš se - ti i dom tvoj!"

И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

Onda navijestiše riječ Gospodnju njemu i svima u domu njegovu.

И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.

Te iste noćne ure uze ih, opra im rane pa se odmah krsti - on i svi njegovi.

И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

Onda ih uvede u dom, prostre stol te se zajedno sa svim domom obradova što je povjerovao Bogu.

А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

Kad se razdani, poslaše pretori liktore s porukom: "Pusti te ljude!"

И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

Tamničar to priopći Pavlu: "Pretori, reče, poručiše da vas pustim. Iziđite dakle sad i pođite u miru!"

Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

Nato im Pavao odvrati: "Javno su nas neosuđene išibali, nas rimske građane, i bacili u tamnicu. A sada da nas potajno izbace? Nipošto, nego neka oni sami dođu i izvedu nas!"

И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

Liktori to jave pretorima. Oni su se uplašili kada doznaše da su Rimljani.

И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

Zato dođu da ih nagovore pa ih izvedu i zamole da odu iz grada.

А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.

Izišavši iz tamnice, oni pođu k Lidiji, pogledaju i obodre braću pa odu.