II Kings 6

И учениците на пророците казаха на Елисей: Ето сега, мястото, където живеем пред теб, е тясно за нас.

Proročki sinovi rekoše Elizeju: "Gle, tijesan nam je prostor u tebe.

Молим те, нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. И той каза: Идете.

Nego da odemo do Jordana, pa da svaki ondje uzmemo po brvno i načinimo sebi ondje prebivalište." On odgovori: "Idite."

А един от тях каза: Благоволи, моля те, да дойдеш и ти със слугите си. И той каза: Ще дойда.

Jedan od njih reče mu: "Udostoj se poći sa svojim slugama." On odgovori: "Hoću."

И той отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, сякоха дървета.

I pođe s njima. Kad su stigli do Jordana, uzeše sjeći drva.

А когато един от тях сечеше греда, желязото падна във водата. И той извика и каза: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

A dok je jedan od njih tesao gredu, pade mu sjekira u vodu i on povika: "Jao, gospodaru! I još je bila posuđena!"

А Божият човек каза: Къде падна? И той му показа мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там, и желязото изплува.

A čovjek Božji upita ga: "Gdje je pala?" Onaj mu pokaza mjesto. Tada on odsiječe komad drveta, baci ga na ono mjesto i učini da sjekira ispliva.

И каза: Вземи си го. И той протегна ръка и го взе.

I reče: "Izvadi je!" I čovjek pruži ruku te je uze.

А арамейският цар воюваше против Израил. И се посъветва със слугите си и каза: На това и това място ще разположа стана си.

Aramejski kralj bio u ratu s Izraelom. Posavjetovao se sa svojim časnicima i rekao: "Podignite šatore na tom mjestu."

Тогава Божият човек прати до израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото арамейците са слезли там!

Ali Elizej poruči izraelskom kralju: "Čuvaj se onoga mjesta jer su se Aramejci ondje utaborili."

И израилевият цар изпрати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди, и внимаваше. Това стана не веднъж, нито два пъти.

I kralj izraelski upozori ljude na mjesto za koje mu je rekao čovjek Božji. On je upozoravao i kralj se čuvao; a bilo je to više puta.

И сърцето на арамейския цар се смути от това нещо и той свика слугите си и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за израилевия цар?

Srce aramejskog kralja uznemiri se zbog toga, pa on pozva svoje časnike te ih upita: "Nećete li mi reći tko od naših drži s kraljem Izraelovim?"

А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю, но Елисей, пророкът, който е в Израил, съобщава на израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

Jedan od časnika odgovori: "Ne, gospodaru kralju; Elizej, prorok Izraelov, otkriva izraelskom kralju riječi koje kazuješ u svojoj spavaonici."

И той каза: Идете, разберете къде е, за да пратя да го заловят. И му съобщиха и казаха: Ето, в Дотан е.

On reče: "Idite i pogledajte gdje je, pa ću već poslati da ga uhvate." I javiše mu: "Eno ga u Dotanu."

Тогава той изпрати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обградиха града.

Tada kralj posla onamo konje, kola i jake čete. Oni stigoše noću i opkoliše grad.

И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, ето, войска с коне и колесници беше обградила града. И слугата му му каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

Ujutro, ustavši, čovjek Božji iziđe, a to oko grada stoji vojska s konjima i kolima! Njegov mu momak reče: "Ah, gospodaru moj, što nam je činiti?"

А той отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.

A on odgovori: "Ne boj se jer ih ima više s nama nego s njima."

И Елисей се помоли и каза: Моля Те, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види! И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

I Elizej se pomoli ovako: "Jahve, otvori mu oči da vidi!" I Jahve otvori oči momku i on vidje: gora oko Elizeja sva prekrivena ognjenim konjima i kolima!

И когато арамейците слязоха към него, Елисей се помоли на ГОСПОДА и каза: Моля Те, порази този народ със слепота! И Той ги порази със слепота, както каза Елисей.

Kad su Aramejci sišli prema njemu, Elizej se ovako pomoli Jahvi: "Udari sljepoćom ove ljude!" I na riječ Elizejevu udari ih sljepoćom.

Тогава Елисей им каза: Не е това пътят и не е това градът. Елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

Elizej im reče: "Nije ovo put i nije ovo grad. Pođite za mnom, ja ću vas odvesti čovjeku koga tražite." Ali ih odvede u Samariju.

И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят! И ГОСПОД отвори очите им и видяха, и ето, бяха сред Самария.

Kad su ulazili u Samariju, Elizej reče: "Jahve, otvori ovima oči da progledaju." Jahve im otvori oči i oni vidješe da su usred Samarije!

А когато ги видя, израилевият цар каза на Елисей: Да ги избия ли? Да ги избия ли, отче мой?

Kad ih vidje kralj Izraela, reče Elizeju: "Treba li ih poubijati, oče moj?"

А той отговори: Не ги избивай. Би ли избил онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият, и нека отидат при господаря си.

A on odgovori: "Nemoj ih ubiti. Zar ćeš ubiti one koje nisi zarobio svojim lukom i mačem? Ponudi im kruha i vode; neka jedu i piju i neka se vrate svome gospodaru."

И той им приготви голямо пиршество и те ядоха и пиха. После ги пусна и отидоха при господаря си. И арамейските чети не дойдоха повече в израилевата земя.

Kralj im priredi veliku gozbu. Pošto su jeli i pili, otpusti ih. I vratiše se svome gospodaru. I tako aramejski pljačkaši nisu više zalazili na izraelsko tlo.

А след това арамейският цар Венадад събра цялата си войска и се изкачи и обсади Самария.

Dogodi se poslije toga te aramejski kralj Ben-Hadad skupi svu svoju vojsku i uzađe i opkoli Samariju.

И в Самария настана голям глад. И ето, обсаждаха я, докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърни сикъла, а четвърт кав гълъбова тор — за пет сребърни сикъла.

I nasta velika glad u Samariji, a opsada potraja toliko da je magareća glava stajala osamdeset šekela srebra, a četvrt kaba golubinje nečisti pet šekela srebra.

И когато израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

Kada je kralj prolazio po zidinama, neka mu žena vikne: "Pomozi, gospodaru kralju!"

А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина?

On odgovori: "Neka ti pomogne Jahve! Kako ću ti ja pomoći? Nečim s gumna ili iz tijeska?"

И царят й каза: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

Još joj kralj reče: "Što ti je?" Ona odgovori: "Ova mi je žena rekla: 'Daj svoga sina da ga pojedemo danas, a sutra ćemo pojesti moga!'

И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден й казах: Дай твоя син да го изядем — а тя скри сина си!

Skuhale smo moga sina i pojele ga. A sutradan rekoh joj: 'Daj svoga sina da ga pojedemo.' Ali je ona sakrila svoga sina."

И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, и ето, отдолу имаше вретище на тялото му.

Kada je kralj čuo riječi te žene, razdrije na sebi haljine. I kad je išao po zidinama, narod vidje da mu je na tijelu kostrijet.

И каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако главата на Елисей, сина на Сафат, остане на него днес!

I reče tada kralj: "Neka mi Bog učini ovo zlo i doda drugo ako glava Elizeja, sina Šafatova, ostane danas na njegovim ramenima!"

А Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. И царят изпрати пред себе си един човек, но преди пратеникът да стигне при него, Елисей каза на старейшините: Виждате ли как този син на убиец прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата. Тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

Elizej sjedio u svojoj kući i starješine sjedile s njim. Kralj je ispred sebe poslao glasnika, ali Elizej reče starješinama, prije nego što je glasnik stigao do njega: "Vidite li da je onaj krvnički sin naredio da mi skinu glavu? Pazite: kada glasnik stigne, zatvorite vrata i odbijte ga od vrata. Ne čuje li se topot koraka njegova gospodara za njim?"

И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него и каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?

Dok im je još govorio, kralj stupi preda nj i reče mu: "Ova je nevolja, gle, od Jahve! Što da još očekujem od Jahve?"