II Corinthians 4

Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;

Zato, budući da po milosrđu imamo ovu službu, ne malakšemo.

но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Ali odrekosmo se sramotnoga prikrivanja: ne nastupamo lukavo niti izopačujemo riječ Božju, nego se objavljivanjem istine preporučujemo svakoj savjesti ljudskoj pred Bogom.

Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

Ako je i zastrto evanđelje naše, u onima je zastrto koji propadaju:

за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.

u onima kojima bog ovoga svijeta oslijepi pameti nevjerničke da ne zasvijetli svjetlost evanđelja slave Krista koji je slika Božja.

Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.

Jer ne propovijedamo same sebe, nego Krista Isusa Gospodinom, a sebe slugama vašim poradi Isusa.

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

Ta Bog koji reče: Neka iz tame svjetlost zasine!, on zasvijetli u srcima našim da nam spoznanje slave Božje zasvijetli na licu Kristovu.

Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

To pak blago imamo u glinenim posudama da izvanredna ona snaga bude očito Božja, a ne od nas.

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

U svemu pritisnuti, ali ne pritiješnjeni; dvoumeći, ali ne zdvajajući;

гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

progonjeni, ali ne napušteni; obarani, ali ne oboreni -

винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.

uvijek umiranje Isusovo u tijelu pronosimo da se i život Isusov u tijelu našem očituje.

Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

Doista, mi se živi uvijek na smrt predajemo poradi Isusa da se i život Isusov očituje u našem smrtnom tijelu.

така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.

Tako smrt djeluje u nama, život u vama.

А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,

A budući da imamo isti duh vjere kao što je pisano: Uzvjerovah, zato besjedim, i mi vjerujemo pa zato i besjedimo.

като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.

Ta znamo: onaj koji je uskrisio Gospodina Isusa i nas će s Isusom uskrisiti i zajedno s vama uza se postaviti.

Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.

A sve je to za vas: da milost - umnožena - zahvaljivanjem mnogih izobiluje Bogu na slavu.

Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Zato ne malakšemo. Naprotiv, ako se naš izvanji čovjek i raspada, nutarnji se iz dana u dan obnavlja.

Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

Ta ova malenkost naše časovite nevolje donosi nam obilato, sve obilatije, breme vječne slave

които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.

jer nama nije do vidljivog nego do nevidljivog: ta vidljivo je privremeno, a nevidljivo - vječno.