I Corinthians 2

И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходство в слово или мъдрост да ви известя Божията тайна.

I ja kada dođoh k vama, braćo, ne dođoh s uzvišenom besjedom ili mudrošću navješćivati vam svjedočanstvo Božje

Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат.

jer ne htjedoh među vama znati što drugo osim Isusa Krista, i to raspetoga.

Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех.

I ja priđoh k vama slab, u strahu i u veliku drhtanju.

И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила,

I besjeda moja i propovijedanje moje ne bijaše u uvjerljivim riječima mudrosti, nego u pokazivanju Duha i snage

за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

da se vjera vaša ne temelji na mudrosti ljudskoj nego na snazi Božjoj.

Обаче ние говорим мъдрост между съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят, които преминават;

Mudrost doduše navješćujemo među zrelima, ali ne mudrost ovoga svijeta, ni knezova ovoga svijeta koji propadaju,

а говорим в тайна Божията премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава,

nego navješćujemo Mudrost Božju, u Otajstvu, sakrivenu; onu koju predodredi Bog prije vjekova za slavu našu,

която нито един от владетелите на този свят не е познал; защото, ако я бяха познали, нямаше да разпънат Господа на славата.

a koje nijedan od knezova ovoga svijeta nije upoznao. Jer da su je upoznali, ne bi Gospodina slave razapeli.

А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят."

Nego, kako je pisano: Što oko ne vidje, i uho ne ču, i u srce čovječje ne uđe, to pripravi Bog onima koji ga ljube.

Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.

A nama to Bog objavi po Duhu jer Duh sve proniče, i dubine Božje.

Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.

Jer tko od ljudi zna što je u čovjeku osim duha čovječjega u njemu? Tako i što je u Bogu, nitko ne zna osim Duha Božjega.

А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил;

A mi, mi ne primismo duha svijeta, nego Duha koji je od Boga da znamo čime nas je obdario Bog.

за което също и говорим — не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно.

To i navješćujemo, ne naučenim riječima čovječje mudrosti, nego naukom Duha izlažući duhovno duhovnima.

Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.

Naravan čovjek ne prima što je od Duha Božjega; njemu je to ludost i ne može spoznati jer po Duhu valja prosuđivati.

Но духовният човек преценява всичко, а него никой не преценява.

Duhovan pak prosuđuje sve, a njega nitko ne prosuđuje.

Защото: "Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?" А ние имаме ум Христов.

Jer tko spozna misao Gospodnju, tko da ga pouči? A mi imamo misao Kristovu.