Romans 4

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

如此说来，我们的祖宗亚伯拉罕凭著肉体得了什么呢？

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

倘若亚伯拉罕是因行为称义，就有可夸的；只是在　神面前并无可夸。

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

经上说什么呢？说：亚伯拉罕信　神，这就算为他的义。

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

做工的得工价，不算恩典，乃是该得的；

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

惟有不做工的，只信称罪人为义的　神，他的信就算为义。

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

正如大卫称那在行为以外蒙　神算为义的人是有福的。

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

他说：得赦免其过、遮盖其罪的，这人是有福的。

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

主不算为有罪的，这人是有福的。

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

如此看来，这福是单加给那受割礼的人吗？不也是加给那未受割礼的人吗？因我们所说，亚伯拉罕的信，就算为他的义，

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

是怎么算的呢？是在他受割礼的时候呢？是在他未受割礼的时候呢？不是在受割礼的时候，乃是在未受割礼的时候。

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

并且他受了割礼的记号，作他未受割礼的时候因信称义的印证，叫他作一切未受割礼而信之人的父，使他们也算为义；

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

又作受割礼之人的父，就是那些不但受割礼，并且按我们的祖宗亚伯拉罕未受割礼而信之踪迹去行的人。

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

因为　神应许亚伯拉罕和他后裔，必得承受世界，不是因律法，乃是因信而得的义。

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

若是属乎律法的人才得为后嗣，信就归于虚空，应许也就废弃了。

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

因为律法是惹动忿怒的（或作：叫人受刑的）；那里没有律法，那里就没有过犯。

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

所以人得为后嗣是本乎信，因此就属乎恩，叫应许定然归给一切后裔；不但归给那属乎律法的，也归给那效法亚伯拉罕之信的。

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

亚伯拉罕所信的，是那叫死人复活、使无变为有的　神，他在主面前作我们世人的父。如经上所记：我已经立你作多国的父。

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

他在无可指望的时候，因信仍有指望，就得以作多国的父，正如先前所说，你的后裔将要如此。

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

他将近百岁的时候，虽然想到自己的身体如同已死，撒拉的生育已经断绝，他的信心还是不软弱；

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

并且仰望　神的应许，总没有因不信心里起疑惑，反倒因信心里得坚固，将荣耀归给　神，

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

且满心相信　神所应许的必能做成。

Затова му се счете за правда.

所以，这就算为他的义。

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

算为他义的这句话不是单为他写的，

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

也是为我们将来得算为义之人写的，就是我们这信　神使我们的主耶稣从死里复活的人。

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.

耶稣被交给人，是为我们的过犯；复活，是为叫我们称义（或作：耶稣是为我们的过犯交付了，是为我们称义复活了）。