Psalms 142

(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.
(大卫在洞里作的训诲诗,乃是祈祷。)我发声哀告耶和华,发声恳求耶和华。
Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.
我在他面前吐露我的苦情,陈说我的患难。
Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.
我的灵在我里面发昏的时候,你知道我的道路。在我行的路上,敌人为我暗设网罗。
Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.
求你向我右边观看,因为没有人认识我;我无处避难,也没有人眷顾我。
Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.
耶和华啊,我曾向你哀求。我说:你是我的避难所;在活人之地,你是我的福分。
Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.
求你侧耳听我的呼求,因我落到极卑之地;求你救我脱离逼迫我的人,因为他们比我强盛。
Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.
求你领我出离被囚之地,我好称讚你的名。义人必环绕我,因为你是用厚恩待我。