Proverbs 26

Както сняг през лятото и както дъжд в жетва, така и чест не подхожда на безумния.
夏天落雪,收割时下雨,都不相宜;愚昧人得尊荣也是如此。
Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и незаслужено проклятие не се сбъдва.
麻雀往来,燕子翻飞;这样,无故的咒诅也必不临到。
Бич за коня, юзда за магарето и тояга за гърба на безумните.
鞭子是为打马,辔头是为勒驴;刑杖是为打愚昧人的背。
Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти като него.
不要照愚昧人的愚妄话回答他,恐怕你与他一样。
Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има за мъдър в очите си.
要照愚昧人的愚妄话回答他,免得他自以为有智慧。
Който праща известие чрез ръката на безумния, си отсича краката и пие насилие.
借愚昧人手寄信的,是砍断自己的脚,自受(原文是:喝)损害。
Както краката на недъгавия висят отпуснати, така е и притча в устата на безумните.
瘸子的脚空存无用;箴言在愚昧人的口中也是如此。
Както възел със скъпоценни камъни, хвърлен на грамада, така е и този, който отдава чест на безумния.
将尊荣给愚昧人的,好像人把石子包在机弦里。
Както трън, който влиза в ръката на пияницата, така е и притча в устата на безумните.
箴言在愚昧人的口中,好像荆棘刺入醉汉的手。
Както стрелец, който ранява всеки, така е и който наема безумен или който наема минувачи.
雇愚昧人的,与雇过路人的,就像射伤众人的弓箭手。
Както псето се връща на бълвоча си, така и безумният повтаря своята глупост.
愚昧人行愚妄事,行了又行,就如狗转过来吃牠所吐的。
Виждаш ли човек, мъдър в очите си? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.
你见自以为有智慧的人吗?愚昧人比他更有指望。
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има сред площадите!
懒惰人说:道上有猛狮,街上有壮狮。
Както вратата се завърта на пантите си, така и ленивият — на леглото си.
门在枢纽转动,懒惰人在床上也是如此。
Ленивият натопява ръката си в чинията и му е тежко да я върне обратно до устата си.
懒惰人放手在盘子里,就是向口撤回也以为劳乏。
Ленивият е по-мъдър в очите си от седмина, които отговарят разумно.
懒惰人看自己比七个善于应对的人更有智慧。
Както един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се бърка в чужда разправия.
过路被事激动,管理不干己的争竞,好像人揪住狗耳。
Както е луд, който хвърля главни, стрели и смърт,
人欺凌邻舍,却说:我岂不是戏耍吗?他就像疯狂的人抛掷火把、利箭,与杀人的兵器(原文是死亡)。
така е и човекът, който измамва ближния си и казва: Не се ли пошегувах!
并入上一节
Където няма дърва, огънят изгасва и където няма клюкар, раздорът престава.
火缺了柴就必熄灭;无人传舌,争竞便止息。
Както въглища за жар и дърва за огън, така е и свадлив човек да разпалва свада.
好争竞的人煽惑争端,就如余火加炭,火上加柴一样。
Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.
传舌人的言语,如同美食,深入人的心腹。
Както сребърна глеч, намазана на глинен съд, така са горещи устни със зло сърце.
火热的嘴,奸恶的心,好像银渣包的瓦器。
Който мрази, се преправя с устните си, но в сърцето си крои измама;
怨恨人的,用嘴粉饰,心里却藏著诡诈;
когато говори сладко, не му вярвай, защото в сърцето му има седем мерзости.
他用甜言蜜语,你不可信他,因为他心中有七样可憎恶的。
Който покрива омразата с измама, злината му ще се открие пред събранието.
他虽用诡诈遮掩自己的怨恨,他的邪恶必在会中显露。
Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху онзи, който го търкаля.
挖陷坑的,自己必掉在其中;滚石头的,石头必反滚在他身上。
Лъжлив език мрази съкрушените от него, и ласкателна уста води до съсипване.
虚谎的舌恨他所压伤的人;谄媚的口败坏人的事。