Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.
智慧妇人建立家室;愚妄妇人亲手拆毁。
Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.
行动正直的,敬畏耶和华;行事乖僻的,却藐视他。
В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.
愚妄人口中骄傲,如杖责打己身;智慧人的嘴必保守自己。
Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.
家里无牛,槽头干净;土产加多乃凭牛力。
Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.
诚实见证人不说谎话;假见证人吐出谎言。
Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.
亵慢人寻智慧,却寻不著;聪明人易得知识。
Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.
到愚昧人面前,不见他嘴中有知识。
Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.
通达人的智慧在乎明白己道;愚昧人的愚妄乃是诡诈(或译:自叹)。
Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.
愚妄人犯罪,以为戏耍(或译:赎愆祭愚弄愚妄人);正直人互相喜悦。
Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.
心中的苦楚,自己知道;心里的喜乐,外人无干。
Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.
奸恶人的房屋必倾倒;正直人的帐棚必兴盛。
Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.
有一条路,人以为正,至终成为死亡之路。
Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.
人在喜笑中,心也忧愁;快乐至极就生愁苦。
Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.
心中背道的,必满得自己的结果;善人必从自己的行为得以知足。
Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.
愚蒙人是话都信;通达人步步谨慎。
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.
智慧人惧怕,就远离恶事;愚妄人却狂傲自恃。
Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.
轻易发怒的,行事愚妄;设立诡计的,被人恨恶。
Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
愚蒙人得愚昧为产业;通达人得知识为冠冕。
Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.
坏人俯伏在善人面前;恶人俯伏在义人门口。
Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.
贫穷人连邻舍也恨他;富足人朋友最多。
Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.
藐视邻舍的,这人有罪;怜悯贫穷的,这人有福。
Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.
谋恶的,岂非走入迷途吗?谋善的,必得慈爱和诚实。
Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.
诸般勤劳都有益处;嘴上多言乃致穷乏。
Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.
智慧人的财为自己的冠冕;愚妄人的愚昧终是愚昧。
Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.
作真见证的,救人性命;吐出谎言的,施行诡诈。
В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.
敬畏耶和华的,大有倚靠;他的儿女也有避难所。
Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.
敬畏耶和华就是生命的泉源,可以使人离开死亡的网罗。
В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.
帝王荣耀在乎民多;君王衰败在乎民少。
Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.
不轻易发怒的,大有聪明;性情暴躁的,大显愚妄。
Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.
心中安静是肉体的生命;嫉妒是骨中的朽烂。
Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.
欺压贫寒的,是辱没造他的主;怜悯穷乏的,乃是尊敬主。
Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.
恶人在所行的恶上必被推倒;义人临死,有所投靠。
Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.
智慧存在聪明人心中;愚昧人心里所存的,显而易见。
Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.
公义使邦国高举;罪恶是人民的羞辱。
Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.
智慧的臣子蒙王恩惠;贻羞的仆人遭其震怒。