Nehemiah 2

И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, когато пред него имаше вино, аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него,
亚达薛西王二十年尼散月,在王面前摆酒,我拿起酒来奉给王。我素来在王面前没有愁容。
и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.
王对我说:「你既没有病,为什么面带愁容呢?这不是别的,必是你心中愁烦。」于是我甚惧怕。
И казах на царя: Да живее царят до века! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото, където са погребани бащите ми, е запустял и портите му — изгорени с огън?
我对王说:「愿王万岁!我列祖坟墓所在的那城荒凉,城门被火焚烧,我岂能面无愁容吗?」
Тогава царят ми каза: За какво молиш? Тогава се помолих на небесния Бог,
王问我说:「你要求什么?」于是我默祷天上的 神。
и казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града, където са погребани бащите ми, за да го построя отново.
我对王说:「仆人若在王眼前蒙恩,王若喜欢,求王差遣我往犹大,到我列祖坟墓所在的那城去,我好重新建造。」
А царят ми каза — и царицата седеше до него: Колко време ще продължи пътешествието ти и кога ще се върнеш? И на царя се видя добре да ме изпрати и аз му определих срок.
那时王后坐在王的旁边。王问我说:「你去要多少日子?几时回来?」我就定了日期。于是王喜欢差遣我去。
И казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме пуснат да мина, докато стигна в Юда,
我又对王说:「王若喜欢,求王赐我诏书,通知大河西的省长准我经过,直到犹大;
и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървен материал да направя греди за портите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми даде всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.
又赐诏书,通知管理王园林的亚萨,使他给我木料,做属殿营楼之门的横梁和城墙,与我自己房屋使用的。」王就允准我,因我 神施恩的手帮助我。
И аз дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох писмата на царя. А царят беше пратил с мен военачалници и конници.
王派了军长和马兵护送我。我到了河西的省长那里,将王的诏书交给他们。
А когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, им стана много неприятно, че е дошъл човек да търси доброто на израилевите синове.
和伦人参巴拉,并为奴的亚扪人多比雅,听见有人来为以色列人求好处,就甚恼怒。
И аз дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
我到了耶路撒冷,在那里住了三日。
И през нощта станах, аз и неколцина други с мен, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим. И с мен нямаше друг добитък освен животното, на което яздех.
我夜间起来,有几个人也一同起来;但 神使我心里要为耶路撒冷做什么事,我并没有告诉人。除了我骑的牲口以外,也没有别的牲口在我那里。
Излязох през нощта през Портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им — изгорени с огън.
当夜我出了谷门,往野狗井去(野狗:或译龙),到了粪厂门,察看耶路撒冷的城墙,见城墙拆毁,城门被火焚烧。
И минах към Портата на извора и към царския водоем, но нямаше място да мине животното, което беше под мен.
我又往前,到了泉门和王池,但所骑的牲口没有地方过去。
И се изкачих през нощта край потока и прегледах стената, и се обърнах и влязох пак през Портата на долината, и така се върнах.
于是夜间沿溪而上,察看城墙,又转身进入谷门,就回来了。
А първенците не знаеха къде бях ходил и какво бях направил; защото дотогава не бях открил нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на първенците, нито на останалите, които вършеха делото.
我往哪里去,我做什么事,官长都不知道。我还没有告诉犹大平民、祭司、贵冑、官长,和其余做工的人。
И тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, че Ерусалим е запустял и портите му са изгорени с огън. Елате, нека построим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор!
以后,我对他们说:「我们所遭的难,耶路撒冷怎样荒凉,城门被火焚烧,你们都看见了。来吧,我们重建耶路撒冷的城墙,免得再受凌辱!」
И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен и думите, които царят ми беше говорил. И те казаха: Да станем и да градим! И укрепиха ръцете си за добро.
我告诉他们我 神施恩的手怎样帮助我,并王对我所说的话。他们就说:「我们起来建造吧!」于是他们奋勇做这善工。
А оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което ще правите? Ще се надигате против царя ли?
但和伦人参巴拉,并为奴的亚扪人多比雅和阿拉伯人基善听见就嗤笑我们,藐视我们,说:「你们做什么呢?要背叛王么?」
А аз им отговорих и казах: Небесният Бог, Той ще ни направи да успеем; и ние, слугите Му, ще станем и ще градим. А вие нямате нито дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
我回答他们说:「天上的 神必使我们亨通。我们作他仆人的,要起来建造;你们却在耶路撒冷无分、无权、无纪念。」