Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

人在世上岂无争战吗？他的日子不像雇工人的日子吗？

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

像奴仆切慕黑影，像雇工人盼望工价；

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

我也照样经过困苦的日月，夜间的疲乏为我而定。

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

我躺卧的时候便说：我何时起来，黑夜就过去呢？我尽是反来覆去，直到天亮。

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

我的肉体以虫子和尘土为衣；我的皮肤才收了口又重新破裂。

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

我的日子比梭更快，都消耗在无指望之中。

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

求你想念，我的生命不过是一口气；我的眼睛必不再见福乐。

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

观看我的人，他的眼必不再见我；你的眼目要看我，我却不在了。

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

云彩消散而过；照样，人下阴间也不再上来。

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

他不再回自己的家；故土也不再认识他。

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

我不禁止我口；我灵愁苦，要发出言语；我心苦恼，要吐露哀情。

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

我对　神说：我岂是洋海，岂是大鱼，你竟防守我呢？

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

若说：我的床必安慰我，我的榻必解释我的苦情，

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

你就用梦惊骇我，用异象恐吓我，

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

甚至我宁肯噎死，宁肯死亡，胜似留我这一身的骨头。

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

我厌弃性命，不愿永活。你任凭我吧，因我的日子都是虚空。

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

人算什么，你竟看他为大，将他放在心上？

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

每早鉴察他，时刻试验他？

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

你到何时才转眼不看我，才任凭我咽下唾沫呢？

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

鉴察人的主啊，我若有罪，于你何妨？为何以我当你的箭靶子，使我厌弃自己的性命？

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

为何不赦免我的过犯，除掉我的罪孽？我现今要躺卧在尘土中；你要殷勤地寻找我，我却不在了。