Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.
我的心灵消耗,我的日子灭尽;坟墓为我预备好了。
Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?
真有戏笑我的在我这里,我眼常见他们惹动我。
Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?
愿主拿凭据给我,自己为我作保。在你以外谁肯与我击掌呢?
Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.
因你使他们心不明理,所以你必不高举他们。
Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.
控告他的朋友、以朋友为可抢夺的,连他儿女的眼睛也要失明。
Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.
 神使我作了民中的笑谈;他们也吐唾沫在我脸上。
Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.
我的眼睛因忧愁昏花;我的百体好像影儿。
Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.
正直人因此必惊奇;无辜的人要兴起攻击不敬虔之辈。
А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.
然而,义人要持守所行的道;手洁的人要力上加力。
Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.
至于你们众人,可以再来辩论吧!你们中间,我找不著一个智慧人。
Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.
我的日子已经过了;我的谋算、我心所想望的已经断绝。
Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.
他们以黑夜为白昼,说:亮光近乎黑暗。
Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.
我若盼望阴间为我的房屋,若下榻在黑暗中,
Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!
若对朽坏说:你是我的父;对虫说:你是我的母亲姊妹;
Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?
这样,我的指望在哪里呢?我所指望的谁能看见呢?
Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.
等到安息在尘土中,这指望必下到阴间的门闩那里了。