Galatians 2

Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
过了十四年,我同巴拿巴又上耶路撒冷去,并带著提多同去。
Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.
我是奉启示上去的,把我在外邦人中所传的福音,对弟兄们陈说;却是背地里对那有名望之人说的,惟恐我现在,或是从前,徒然奔跑。
Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;
但与我同去的提多,虽是希腊人,也没有勉强他受割礼;
и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,
因为有偷著引进来的假弟兄,私下窥探我们在基督耶稣里的自由,要叫我们作奴仆。
на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.
我们就是一刻的工夫也没有容让顺服他们,为要叫福音的真理仍存在你们中间。
А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;
至于那些有名望的,不论他是何等人,都与我无干。 神不以外貌取人。那些有名望的,并没有加增我什么,
а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –
反倒看见了主托我传福音给那未受割礼的人,正如托彼得传福音给那受割礼的人。
защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –
(那感动彼得、叫他为受割礼之人作使徒的,也感动我,叫我为外邦人作使徒;)
и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
又知道所赐给我的恩典,那称为教会柱石的雅各、矶法、约翰,就向我和巴拿巴用右手行相交之礼,叫我们往外邦人那里去,他们往受割礼的人那里去。
Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.
只是愿意我们记念穷人;这也是我本来热心去行的。
Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.
后来,矶法到了安提阿;因他有可责之处,我就当面抵挡他。
Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
从雅各那里来的人未到以先,他和外邦人一同吃饭,及至他们来到,他因怕奉割礼的人,就退去与外邦人隔开了。
И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.
其余的犹太人也都随著他装假,甚至连巴拿巴也随伙装假。
Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
但我一看见他们行的不正,与福音的真理不合,就在众人面前对矶法说:你既是犹太人,若随外邦人行事,不随犹太人行事,怎么还勉强外邦人随犹太人呢?
Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,
我们这生来的犹太人,不是外邦的罪人;
като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.
既知道人称义不是因行律法,乃是因信耶稣基督,连我们也信了基督耶稣,使我们因信基督称义,不因行律法称义;因为凡有血气的,没有一人因行律法称义。
Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
我们若求在基督里称义,却仍旧是罪人,难道基督是叫人犯罪的吗?断乎不是!
Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.
我素来所拆毁的,若重新建造,这就证明自己是犯罪的人。
Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
我因律法,就向律法死了,叫我可以向 神活著。
Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.
我已经与基督同钉十字架,现在活著的不再是我,乃是基督在我里面活著;并且我如今在肉身活著,是因信 神的儿子而活;他是爱我,为我舍己。
Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
我不废掉 神的恩;义若是借著律法得的,基督就是徒然死了。