Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.
名誉强如美好的膏油;人死的日子胜过人生的日子。
По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.
往遭丧的家去,强如往宴乐的家去;因为死是众人的结局,活人也必将这事放在心上。
Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.
忧愁强如喜笑;因为面带愁容,终必使心喜乐。
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.
智慧人的心在遭丧之家;愚昧人的心在快乐之家。
По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.
听智慧人的责备,强如听愚昧人的歌唱。
Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.
愚昧人的笑声,好像锅下烧荆棘的爆声;这也是虚空。
Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.
勒索使智慧人变为愚妄;贿赂能败坏人的慧心。
Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.
事情的终局强如事情的起头;存心忍耐的,胜过居心骄傲的。
Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.
你不要心里急躁恼怒,因为恼怒存在愚昧人的怀中。
Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.
不要说:先前的日子强过如今的日子,是什么缘故呢?你这样问,不是出于智慧。
Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,
智慧和产业并好,而且见天日的人得智慧更为有益。
защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.
因为智慧护庇人,好像银钱护庇人一样。惟独智慧能保全智慧人的生命。这就是知识的益处。
Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
你要察看 神的作为;因 神使为曲的,谁能变为直呢?
В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.
遇亨通的日子你当喜乐;遭患难的日子你当思想;因为 神使这两样并列,为的是叫人查不出身后有什么事。
Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.
有义人行义,反致灭亡;有恶人行恶,倒享长寿。这都是我在虚度之日中所见过的。
Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?
不要行义过分,也不要过于自逞智慧,何必自取败亡呢?
Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?
不要行恶过分,也不要为人愚昧,何必不到期而死呢?
Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
你持守这个为美,那个也不要松手;因为敬畏 神的人,必从这两样出来。
Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,
智慧使有智慧的人比城中十个官长更有能力。
защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.
时常行善而不犯罪的义人,世上实在没有。
И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,
人所说的一切话,你不要放在心上,恐怕听见你的仆人咒诅你。
защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.
因为你心里知道,自己也曾屡次咒诅别人。
Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.
我曾用智慧试验这一切事;我说,要得智慧,智慧却离我远。
Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?
万事之理,离我甚远,而且最深,谁能测透呢?
Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.
我转念,一心要知道,要考察,要寻求智慧和万事的理由;又要知道邪恶为愚昧,愚昧为狂妄。
И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.
我得知有等妇人比死还苦:她的心是网罗,手是锁鍊。凡蒙 神喜悦的人必能躲避她;有罪的人却被她缠住了。
Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,
传道者说:「看哪,一千男子中,我找到一个正直人,但众女子中,没有找到一个。」我将这事一一比较,要寻求其理,我心仍要寻找,却未曾找到。
което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.
并入27节
Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.
我所找到的只有一件,就是 神造人原是正直,但他们寻出许多巧计。