Ecclesiastes 2

Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета.

我心里说：「来吧，我以喜乐试试你，你好享福！」谁知，这也是虚空。

Казах за смеха: Лудост е! — и за веселието: Какво постига то?

我指嬉笑说：「这是狂妄。」论喜乐说：「有何功效呢？」

Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си.

我心里察究，如何用酒使我肉体舒畅，我心却仍以智慧引导我；又如何持住愚昧，等我看明世人，在天下一生当行何事为美。

Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя,

我为自己动大工程，建造房屋，栽种葡萄园，

направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.

修造园囿，在其中栽种各样果木树；

Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета.

挖造水池，用以浇灌嫩小的树木。

Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим.

我买了仆婢，也有生在家中的仆婢；又有许多牛群羊群，胜过以前在耶路撒冷众人所有的。

Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове — всякакви изобилни великолепия.

我又为自己积蓄金银和君王的财宝，并各省的财宝；又得唱歌的男女和世人所喜爱的物，并许多的妃嫔。

Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана.

这样，我就日见昌盛，胜过以前在耶路撒冷的众人。我的智慧仍然存留。

И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд.

凡我眼所求的，我没有留下不给它的；我心所乐的，我没有禁止不享受的；因我的心为我一切所劳碌的快乐，这就是我从劳碌中所得的分。

И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.

后来，我察看我手所经营的一切事和我劳碌所成的功。谁知都是虚空，都是捕风；在日光之下毫无益处。

Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? — Това, което е вече направено.

我转念观看智慧、狂妄，和愚昧。在王以后而来的人还能做什么呢？也不过行早先所行的就是了。

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

我便看出智慧胜过愚昧，如同光明胜过黑暗。

Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките.

智慧人的眼目光明（光明原文是在他头上），愚昧人在黑暗里行。我却看明有一件事，这两等人都必遇见。

Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

我就心里说：「愚昧人所遇见的，我也必遇见，我为何更有智慧呢？」我心里说，这也是虚空。

Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? — Като безумния!

智慧人和愚昧人一样，永远无人记念，因为日后都被忘记；可叹智慧人死亡，与愚昧人无异。

Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър.

我所以恨恶生命；因为在日光之下所行的事我都以为烦恼，都是虚空，都是捕风。

И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.

我恨恶一切的劳碌，就是我在日光之下的劳碌，因为我得来的必留给我以后的人。

И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.

那人是智慧是愚昧，谁能知道？他竟要管理我劳碌所得的，就是我在日光之下用智慧所得的。这也是虚空。

Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.

故此，我转想我在日光之下所劳碌的一切工作，心便绝望。

Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.

因为有人用智慧、知识、灵巧所劳碌得来的，却要留给未曾劳碌的人为分。这也是虚空，也是大患。

Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето?

人在日光之下劳碌累心，在他一切的劳碌上得著什么呢？

Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.

因为他日日忧虑，他的劳苦成为愁烦，连夜间心也不安。这也是虚空。

Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка.

人莫强如吃喝，且在劳碌中享福，我看这也是出于　神的手。

Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен — Бог?

论到吃用、享福，谁能胜过我呢？

Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.

　神喜悦谁，就给谁智慧、知识，和喜乐；惟有罪人，　神使他劳苦，叫他将所收聚的、所堆积的归给　神所喜悦的人。这也是虚空，也是捕风。