Ecclesiastes 2

Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета.
我心里说:「来吧,我以喜乐试试你,你好享福!」谁知,这也是虚空。
Казах за смеха: Лудост е! — и за веселието: Какво постига то?
我指嬉笑说:「这是狂妄。」论喜乐说:「有何功效呢?」
Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си.
我心里察究,如何用酒使我肉体舒畅,我心却仍以智慧引导我;又如何持住愚昧,等我看明世人,在天下一生当行何事为美。
Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя,
我为自己动大工程,建造房屋,栽种葡萄园,
направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.
修造园囿,在其中栽种各样果木树;
Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета.
挖造水池,用以浇灌嫩小的树木。
Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим.
我买了仆婢,也有生在家中的仆婢;又有许多牛群羊群,胜过以前在耶路撒冷众人所有的。
Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове — всякакви изобилни великолепия.
我又为自己积蓄金银和君王的财宝,并各省的财宝;又得唱歌的男女和世人所喜爱的物,并许多的妃嫔。
Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана.
这样,我就日见昌盛,胜过以前在耶路撒冷的众人。我的智慧仍然存留。
И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд.
凡我眼所求的,我没有留下不给它的;我心所乐的,我没有禁止不享受的;因我的心为我一切所劳碌的快乐,这就是我从劳碌中所得的分。
И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.
后来,我察看我手所经营的一切事和我劳碌所成的功。谁知都是虚空,都是捕风;在日光之下毫无益处。
Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? — Това, което е вече направено.
我转念观看智慧、狂妄,和愚昧。在王以后而来的人还能做什么呢?也不过行早先所行的就是了。
Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.
我便看出智慧胜过愚昧,如同光明胜过黑暗。
Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките.
智慧人的眼目光明(光明原文是在他头上),愚昧人在黑暗里行。我却看明有一件事,这两等人都必遇见。
Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.
我就心里说:「愚昧人所遇见的,我也必遇见,我为何更有智慧呢?」我心里说,这也是虚空。
Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? — Като безумния!
智慧人和愚昧人一样,永远无人记念,因为日后都被忘记;可叹智慧人死亡,与愚昧人无异。
Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър.
我所以恨恶生命;因为在日光之下所行的事我都以为烦恼,都是虚空,都是捕风。
И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.
我恨恶一切的劳碌,就是我在日光之下的劳碌,因为我得来的必留给我以后的人。
И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.
那人是智慧是愚昧,谁能知道?他竟要管理我劳碌所得的,就是我在日光之下用智慧所得的。这也是虚空。
Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.
故此,我转想我在日光之下所劳碌的一切工作,心便绝望。
Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.
因为有人用智慧、知识、灵巧所劳碌得来的,却要留给未曾劳碌的人为分。这也是虚空,也是大患。
Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето?
人在日光之下劳碌累心,在他一切的劳碌上得著什么呢?
Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.
因为他日日忧虑,他的劳苦成为愁烦,连夜间心也不安。这也是虚空。
Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка.
人莫强如吃喝,且在劳碌中享福,我看这也是出于 神的手。
Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен — Бог?
论到吃用、享福,谁能胜过我呢?
Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.
 神喜悦谁,就给谁智慧、知识,和喜乐;惟有罪人, 神使他劳苦,叫他将所收聚的、所堆积的归给 神所喜悦的人。这也是虚空,也是捕风。