II Corinthians 2

Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.

我自己定了主意再到你们那里去，必须大家没有忧愁。

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

倘若我叫你们忧愁，除了我叫那忧愁的人以外，谁能叫我快乐呢？

И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.

我曾把这事写给你们，恐怕我到的时候，应该叫我快乐的那些人，反倒叫我忧愁。我也深信，你们众人都以我的快乐为自己的快乐。

Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.

我先前心里难过痛苦，多多的流泪，写信给你们，不是叫你们忧愁，乃是叫你们知道我格外的疼爱你们。

Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.

若有叫人忧愁的，他不但叫我忧愁，也是叫你们众人有几分忧愁。我说几分，恐怕说得太重。

За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;

这样的人受了众人的责罚也就够了，

така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.

倒不如赦免他，安慰他，免得他忧愁太过，甚至沉沦了。

Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.

所以我劝你们，要向他显出坚定不移的爱心来。

Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.

为此我先前也写信给你们，要试验你们，看你们凡事顺从不顺从。

А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,

你们赦免谁，我也赦免谁。我若有所赦免的，是在基督面前为你们赦免的；

да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.

免得撒但趁著机会胜过我们，因我们并非不晓得他的诡计。

И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,

我从前为基督的福音到了特罗亚，主也给我开了门。

духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

那时，因为没有遇见兄弟提多，我心里不安，便辞别那里的人往马其顿去了。

Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

感谢　神！常帅领我们在基督里夸胜，并借著我们在各处显扬那因认识基督而有的香气。

Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.

因为我们在　神面前，无论在得救的人身上或灭亡的人身上，都有基督馨香之气。

За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?

在这等人，就作了死的香气叫他死；在那等人，就作了活的香气叫他活。这事谁能当得起呢？

Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.

我们不像那许多人，为利混乱　神的道；乃是由于诚实，由于　神，在　神面前凭著基督讲道。