I Corinthians 13

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

我若能说万人的方言，并天使的话语，却没有爱，我就成了鸣的锣，响的钹一般。

И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

我若有先知讲道之能，也明白各样的奥祕，各样的知识，而且有全备的信，叫我能够移山，却没有爱，我就算不得什么。

И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

我若将所有的赒济穷人，又舍己身叫人焚烧，却没有爱，仍然与我无益。

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

爱是恒久忍耐，又有恩慈；爱是不嫉妒；爱是不自夸，不张狂，

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

不做害羞的事，不求自己的益处，不轻易发怒，不计算人的恶，

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

不喜欢不义，只喜欢真理；

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

凡事包容，凡事相信，凡事盼望，凡事忍耐。

Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

爱是永不止息。先知讲道之能终必归于无有；说方言之能终必停止；知识也终必归于无有。

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

我们现在所知道的有限，先知所讲的也有限，

но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

等那完全的来到，这有限的必归于无有了。

Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

我作孩子的时候，话语像孩子，心思像孩子，意念像孩子，既成了人，就把孩子的事丢弃了。

Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

我们如今彷彿对著镜子观看，糢糊不清（原文作：如同猜谜）；到那时就要面对面了。我如今所知道的有限，到那时就全知道，如同主知道我一样。

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

如今常存的有信，有望，有爱这三样，其中最大的是爱。