Psalms 94

(По слав. 93) ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй!

يَا إِلهَ النَّقَمَاتِ يَا رَبُّ، يَا إِلهَ النَّقَمَاتِ، أَشْرِقِ.

Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите!

ارْتَفِعْ يَا دَيَّانَ الأَرْضِ. جَازِ صَنِيعَ الْمُسْتَكْبِرِينَ.

Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват,

حَتَّى مَتَى الْخُطَاةُ يَا رَبُّ، حَتَّى مَتَى الْخُطَاةُ يَشْمَتُونَ؟

ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят?

يُبِقُّونَ، يَتَكَلَّمُونَ بِوَقَاحَةٍ. كُلُّ فَاعِلِي الإِثْمِ يَفْتَخِرُونَ.

Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти.

يَسْحَقُونَ شَعْبَكَ يَارَبُّ، وَيُذِلُّونَ مِيرَاثَكَ.

Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците.

يَقْتُلُونَ الأَرْمَلَةَ وَالْغَرِيبَ، وَيُمِيتُونَ الْيَتِيمَ.

И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва.

وَيَقُولُونَ: «الرَّبُّ لاَ يُبْصِرُ، وَإِلهُ يَعْقُوبَ لاَ يُلاَحِظُ».

Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете?

اِفْهَمُوا أَيُّهَا الْبُلَدَاءُ فِي الشَّعْبِ، وَيَا جُهَلاَءُ مَتَى تَعْقِلُونَ؟

Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?

الْغَارِسُ الأُذُنَِ أَلاَ يَسْمَعُ؟ الصَّانِعُ الْعَيْنَ أَلاَ يُبْصِرُ؟

Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание!

الْمُؤَدِّبُ الأُمَمَ أَلاَ يُبَكِّتُ؟ الْمُعَلِّمُ الإِنْسَانَ مَعْرِفَةً.

ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета.

الرَّبُّ يَعْرِفُ أَفْكَارَ الإِنْسَانِ أَنَّهَا بَاطِلَةٌ.

Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си,

طُوبَى لِلرَّجُلِ الَّذِي تُؤَدِّبُهُ يَا رَبُّ، وَتُعَلِّمُهُ مِنْ شَرِيعَتِكَ

за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния.

لِتُرِيحَهُ مِنْ أَيَّامِ الشَّرِّ، حَتَّى تُحْفَرَ لِلشِّرِّيرِ حُفْرَةٌ.

Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави.

لأَنَّ الرَّبَّ لاَ يَرْفُضُ شَعْبَهُ، وَلاَ يَتْرُكُ مِيرَاثَهُ.

Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват.

لأَنَّهُ إِلَى الْعَدْلِ يَرْجعُ الْقَضَاءُ، وَعَلَى أَثَرِهِ كُلُّ مُسْتَقِيمِي الْقُلُوبِ.

Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие?

مَنْ يَقُومُ لِي عَلَى الْمُسِيئِينَ؟ مَنْ يَقِفُ لِي ضِدَّ فَعَلَةِ الإِثْمِ؟

Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието.

لَوْلاَ أَنَّ الرَّبَّ مُعِينِي، لَسَكَنَتْ نَفْسِي سَرِيعًا أَرْضَ السُّكُوتِ.

Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! — Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря.

إِذْ قُلْتُ: «قَدْ زَلَّتْ قَدَمِي» فَرَحْمَتُكَ يَا رَبُّ تَعْضُدُنِي.

Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми.

عِنْدَ كَثْرَةِ هُمُومِي فِي دَاخِلِي، تَعْزِيَاتُكَ تُلَذِّذُ نَفْسِي.

Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона?

هَلْ يُعَاهِدُكَ كُرْسِيُّ الْمَفَاسِدِ، الْمُخْتَلِقُ إِثْمًا عَلَى فَرِيضَةٍ؟

Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв.

يَزْدَحِمُونَ عَلَى نَفْسِ الصِّدِّيقِ، وَيَحْكُمُونَ عَلَى دَمٍ زَكِيٍّ.

Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог — канарата на прибежището ми.

فَكَانَ الرَّبُّ لِي صَرْحًا، وَإِلهِي صَخْرَةَ مَلْجَإِي.

Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби.

وَيَرُدُّ عَلَيْهِمْ إِثْمَهُمْ، وَبِشَرِّهِمْ يُفْنِيهِمْ. يُفْنِيهِمُ الرَّبُّ إِلهُنَا.