Psalms 82

(По слав. 81) Псалм на Асаф. Бог стои в Божието събрание, съди сред владетелите.

اَللهُ قَائِمٌ فِي مَجْمَعِ اللهِ. فِي وَسْطِ الآلِهَةِ يَقْضِي:

Докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към безбожните? (Села.)

«حَتَّى مَتَى تَقْضُونَ جَوْرًا وَتَرْفَعُونَ وُجُوهَ الأَشْرَارِ؟ سِلاَهْ.

Съдете право сиромаха и сирачето, отдайте справедливост на наскърбения и бедния.

اِقْضُوا لِلذَّلِيلِ وَلِلْيَتِيمِ. أَنْصِفُوا الْمَِسْكِينَ وَالْبَائِسَ.

Избавяйте сиромаха и нуждаещия се, освобождавайте ги от ръката на безбожните!

نَجُّوا الْمَِسْكِينَ وَالْفَقِيرَ. مِنْ يَدِ الأَشْرَارِ أَنْقِذُوا.

Те не знаят и не разбират, лутат се в тъмнина. Всичките основи на земята се клатят.

«لاَ يَعْلَمُونَ وَلاَ يَفْهَمُونَ. فِي الظُّلْمَةِ يَتَمَشَّوْنَ. تَتَزَعْزَعُ كُلُّ أُسُسِ الأَرْضِ.

Аз казах: Богове сте вие, синове на Всевишния сте всички!

أَنَا قُلْتُ: إِنَّكُمْ آلِهَةٌ وَبَنُو الْعَلِيِّ كُلُّكُمْ.

Но като човек ще умрете и ще паднете като един от князете.

لكِنْ مِثْلَ النَّاسِ تَمُوتُونَ وَكَأَحَدِ الرُّؤَسَاءِ تَسْقُطُونَ».

Стани, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи!

قُمْ يَا اَللهُ. دِنِ الأَرْضَ، لأَنَّكَ أَنْتَ تَمْتَلِكُ كُلَّ الأُمَمِ.