Psalms 66

(По слав. 65) За първия певец. Песен. Псалм. Възкликнете към Бога, цяла земя!
اِهْتِفِي ِللهِ يَا كُلَّ الأَرْضِ!
Възпейте славата на Името Му, направете славна възхвалата Му!
رَنِّمُوا بِمَجْدِ اسْمِهِ. اجْعَلُوا تَسْبِيحَهُ مُمَجَّدًا.
Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила враговете Ти ще Ти се покорят лицемерно.
قُولُوا ِللهِ: «مَا أَهْيَبَ أَعْمَالَكَ! مِنْ عِظَمِ قُوَّتِكَ تَتَمَلَّقُ لَكَ أَعْدَاؤُكَ.
Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, ще възпява Името Ти. (Села.)
كُلُّ الأَرْضِ تَسْجُدُ لَكَ وَتُرَنِّمُ لَكَ. تُرَنِّمُ لاسْمِكَ». سِلاَهْ.
Елате и вижте великите Божии дела — страшен е в делата Си към човешките синове.
هَلُمَّ انْظُرُوا أَعْمَالَ اللهِ. فِعْلَهُ الْمُرْهِبَ نَحْوَ بَنِي آدَمَ!
Той превърна морето в суша, те преминаха пеша през реката — там се развеселихме в Него.
حَوَّلَ الْبَحْرَ إِلَى يَبَسٍ، وَفِي النَّهْرِ عَبَرُوا بِالرِّجْلِ. هُنَاكَ فَرِحْنَا بِهِ.
Той владее с мощта Си до века, очите Му наблюдават народите — бунтовниците да не се издигат. (Села.)
مُتَسَلِّطٌ بِقُوَّتِهِ إِلَى الدَّهْرِ. عَيْنَاهُ تُرَاقِبَانِ الأُمَمَ. الْمُتَمَرِّدُونَ لاَ يَرْفَعُونَ أَنْفُسَهُمْ. سِلاَهْ.
Благославяйте нашия Бог, вие, народи, и направете да се чуе гласът на възхвалата Му —
بَارِكُوا إِلهَنَا يَا أَيُّهَا الشُّعُوبُ، وَسَمِّعُوا صَوْتَ تَسْبِيحِهِ.
Той, който съхранява душата ни в живот и не оставя да се поклатят краката ни.
الْجَاعِلَ أَنْفُسَنَا فِي الْحَيَاةِ، وَلَمْ يُسَلِّمْ أَرْجُلَنَا إِلَى الزَّلَلِ.
Защото Ти, Боже, си ни изпитал, пречистил си ни, както се пречиства сребро.
لأَنَّكَ جَرَّبْتَنَا يَا اَللهُ. مَحَصْتَنَا كَمَحْصِ الْفِضَّةِ.
Довел си ни в мрежата, сложил си тежък товар на хълбоците ни,
أَدْخَلْتَنَا إِلَى الشَّبَكَةِ. جَعَلْتَ ضَغْطًا عَلَى مُتُونِنَا.
направил си хора да яздят на главите ни. Преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе в изобилие.
رَكَّبْتَ أُنَاسًا عَلَى رُؤُوسِنَا. دَخَلْنَا فِي النَّارِ وَالْمَاءِ، ثُمَّ أَخْرَجْتَنَا إِلَى الْخِصْبِ.
Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, ще Ти изпълня обещанията си,
أَدْخُلُ إِلَى بَيْتِكَ بِمُحْرَقَاتٍ، أُوفِيكَ نُذُورِي
които устните ми произнесоха и устата ми изговориха, когато бях в беда.
الَّتِي نَطَقَتْ بِهَا شَفَتَايَ، وَتَكَلَّمَ بِهَا فَمِي فِي ضِيقِي.
Ще Ти принеса всеизгаряния от угоени животни с благоуханието на овни, ще принеса говеда и козли. (Села.)
أُصْعِدُ لَكَ مُحْرَقَاتٍ سَمِينَةً مَعَ بْخُورِ كِبَاشٍ. أُقَدِّمُ بَقَرًا مَعَ تُيُوسٍ. سِلاَهْ.
Елате и слушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще разкажа какво е сторил за душата ми.
هَلُمَّ اسْمَعُوا فَأُخْبِرَكُمْ يَا كُلَّ الْخَائِفِينَ اللهَ بِمَا صَنَعَ لِنَفْسِي.
Към Него извиках с устата си и езикът ми Го възвиси.
صَرَخْتُ إِلَيْهِ بِفَمِي، وَتَبْجِيلٌ عَلَى لِسَانِي.
Ако в сърцето си зачитах нечестието, Господ не би послушал.
إِنْ رَاعَيْتُ إِثْمًا فِي قَلْبِي لاَ يَسْتَمِعُ لِيَ الرَّبُّ.
Но Бог наистина послуша, обърна внимание на гласа на молитвата ми.
لكِنْ قَدْ سَمِعَ اللهُ. أَصْغَى إِلَى صَوْتِ صَلاَتِي.
Благословен да е Бог, който не отхвърли молитвата ми и не оттегли от мен милостта Си!
مُبَارَكٌ اللهُ، الَّذِي لَمْ يُبْعِدْ صَلاَتِي وَلاَ رَحْمَتَهُ عَنِّي.