Psalms 64

(По слав. 63) За първия певец. Псалм на Давид. Чуй гласа ми, Боже, когато се оплаквам; запази живота ми от ужаса на врага!

اِسْتَمِعْ يَا اَللهُ صَوْتِي فِي شَكْوَايَ. مِنْ خَوْفِ الْعَدُوِّ احْفَظْ حَيَاتِي.

Скрий ме от тайния съвет на злодеите, от сганта на вършещите зло,

اسْتُرْنِي مِنْ مُؤَامَرَةِ الأَشْرَارِ، مِنْ جُمْهُورِ فَاعِلِي الإِثْمِ،

които острят езика си като меч и прицелват стрелите си — горчиви думи —

الَّذِينَ صَقَلُوا أَلْسِنَتَهُمْ كَالسَّيْفِ. فَوَّقُوا سَهْمَهُمْ كَلاَمًا مُرًّا،

за да застрелят тайно безукорния; внезапно го застрелват и не се боят.

لِيَرْمُوا الْكَامِلَ فِي الْمُخْتَفَى بَغْتَةً. يَرْمُونَهُ وَلاَ يَخْشَوْنَ.

Утвърждават се в зло намерение, наговарят се да скрият примки, казват: Кой ще ги види?

يُشَدِّدُونَ أَنْفُسَهُمْ لأَمْرٍ رَدِيءٍ. يَتَحَادَثُونَ بِطَمْرِ فِخَاخٍ. قَالُوا: «مَنْ يَرَاهُمْ؟ ».

Замислят беззакония, казват: Извършихме добре замислен план. И вътрешността, и сърцето на човек са дълбоки.

يَخْتَرِعُونَ إِثْمًا، تَمَّمُوا اخْتِرَاعًا مُحْكَمًا. وَدَاخِلُ الإِنْسَانِ وَقَلْبُهُ عَمِيقٌ.

Но Бог ще изстреля по тях стрела; внезапно ще бъдат ранени.

فَيَرْمِيهِمِ اللهُ بِسَهْمٍ. بَغْتَةً كَانَتْ ضَرْبَتُهُمْ.

Злите им намерения ще дойдат върху тях; ще се потресат всички, които ги гледат.

وَيُوقِعُونَ أَلْسِنَتَهُمْ عَلَى أَنْفُسِهِمْ. يُنْغِضُ الرَّأْسَ كُلُّ مَنْ يَنْظُرُ إِلَيْهِمْ.

И ще се убоят всички хора и ще възвестяват Божието дело, защото ще разберат това, което е направил.

وَيَخْشَى كُلُّ إِنْسَانٍ، وَيُخْبِرُ بِفِعْلِ اللهِ، وَبِعَمَلِهِ يَفْطَنُونَ.

Праведният ще се радва в ГОСПОДА и ще се уповава на Него, и ще сияят всички, които са с право сърце.

يَفْرَحُ الصِّدِّيقُ بِالرَّبِّ وَيَحْتَمِي بِهِ، وَيَبْتَهِجُ كُلُّ الْمُسْتَقِيمِي الْقُلُوبِ.