Psalms 63

(По слав. 62) Псалм на Давид, когато беше в юдейската пустиня. Боже, Ти си мой Бог; в ранно утро ще Те търся. Душата ми жадува за Теб, плътта ми копнее за Теб в една суха, изнурена и безводна земя.

يَا اَللهُ، إِلهِي أَنْتَ. إِلَيْكَ أُبَكِّرُ. عَطِشَتْ إِلَيْكَ نَفْسِي، يَشْتَاقُ إِلَيْكَ جَسَدِي فِي أَرْضٍ نَاشِفَةٍ وَيَابِسَةٍ بِلاَ مَاءٍ،

Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята мощ и Твоята слава.

لِكَيْ أُبْصِرَ قُوَّتَكَ وَمَجْدَكَ. كَمَا قَدْ رَأَيْتُكَ فِي قُدْسِكَ.

Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните ми ще Те хвалят.

لأَنَّ رَحْمَتَكَ أَفْضَلُ مِنَ الْحَيَاةِ. شَفَتَايَ تُسَبِّحَانِكَ.

Така ще Те благославям, докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си.

هكَذَا أُبَارِكُكَ فِي حَيَاتِي. بِاسْمِكَ أَرْفَعُ يَدَيَّ.

Като с мас и тлъстина ще се насити душата ми и с радостни устни ще Те възхвалява устата ми,

كَمَا مِنْ شَحْمٍ وَدَسَمٍ تَشْبَعُ نَفْسِي، وَبِشَفَتَيْ الابْتِهَاجِ يُسَبِّحُكَ فَمِي.

когато си спомням за Теб на леглото си и размишлявам за Теб в нощните часове,

إِذَا ذَكَرْتُكَ عَلَى فِرَاشِي، فِي السُّهْدِ أَلْهَجُ بِكَ،

понеже Ти си бил помощта ми, и аз ще се радвам в сянката на Твоите криле.

لأَنَّكَ كُنْتَ عَوْنًا لِي، وَبِظِلِّ جَنَاحَيْكَ أَبْتَهِجُ.

Душата ми се прилепва към Теб, десницата Ти ме подкрепя.

اِلْتَصَقَتْ نَفْسِي بِكَ. يَمِينُكَ تَعْضُدُنِي.

А онези, които търсят душата ми, за да я погубят, ще потънат в дълбините на земята.

أَمَّا الَّذِينَ هُمْ لِلتَّهْلُكَةِ يَطْلُبُونَ نَفْسِي، فَيَدْخُلُونَ فِي أَسَافِلِ الأَرْضِ.

Ще бъдат предадени на силата на меча, ще бъдат дял на чакали.

يُدْفَعُونَ إِلَى يَدَيِ السَّيْفِ. يَكُونُونَ نَصِيبًا لِبَنَاتِ آوَى.

А царят ще се зарадва в Бога; ще се хвали всеки, който се кълне в Него, а устата на онези, които говорят лъжи, ще бъдат запушени.

أَمَّا الْمَلِكُ فَيَفْرَحُ بِاللهِ. يَفْتَخِرُ كُلُّ مَنْ يَحْلِفُ بِهِ، لأَنَّ أَفْوَاهَ الْمُتَكَلِّمِينَ بِالْكَذِبِ تُسَدُّ.