Psalms 48

(По слав. 47) Песен. Псалм на Кореевите синове. Велик е ГОСПОД и всеславен в града на нашия Бог, светия Му хълм.

عَظِيمٌ هُوَ الرَّبُّ وَحَمِيدٌ جِدًّا فِي مَدِينَةِ إِلهِنَا، جَبَلِ قُدْسِهِ.

Красиво се издига; радост на цялата земя е хълмът Сион на северните страни, градът на великия Цар.

جَمِيلُ الارْتِفَاعِ، فَرَحُ كُلِّ الأَرْضِ، جَبَلُ صِهْيَوْنَ. فَرَحُ أَقَاصِي الشِّمَالِ، مَدِينَةُ الْمَلِكِ الْعَظِيمِ.

В дворците му Бог е познат като висока кула.

اَللهُ فِي قُصُورِهَا يُعْرَفُ مَلْجَأً.

Защото, ето, царете се събраха; заедно преминаха.

لأَنَّهُ هُوَذَا الْمُلُوكُ اجْتَمَعُوا. مَضَوْا جَمِيعًا.

Те видяха и се смаяха, смутиха се, побягнаха.

لَمَّا رَأَوْا بُهِتُوا، ارْتَاعُوا، فَرُّوا.

Трепет ги обзе там, болки като на родилка.

أَخَذَتْهُمُ الرِّعْدَةُ هُنَاكَ، وَالْمَخَاضُ كَوَالِدَةٍ.

С източния вятър разбиваш тарсийските кораби.

بِرِيحٍ شَرْقِيَّةٍ تَكْسِرُ سُفُنَ تَرْشِيشَ.

Както бяхме чули, така и видяхме в града на ГОСПОДА на Войнствата, в града на нашия Бог. Бог ще го утвърди до века. (Села.)

كَمَا سَمِعْنَا هكَذَا رَأَيْنَا في مَدِينَةِ رَبِّ الْجُنُودِ، فِي مَدِينَةِ إِلهِنَا. اللهُ يُثَبِّتُهَا إِلَى الأَبَدِ. سِلاَهْ.

Размишлявахме, Боже, за Твоята милост сред храма Ти.

ذَكَرْنَا يَا اَللهُ رَحْمَتَكَ فِي وَسَطِ هَيْكَلِكَ.

Каквото е Името Ти, Боже, такава е и славата Ти до краищата на земята; десницата Ти е пълна с правда.

نَظِيرُ اسْمِكَ يَا اَللهُ تَسْبِيحُكَ إِلَى أَقَاصِي الأَرْضِ. يَمِينُكَ مَلآنَةٌ بِرًّا.

Нека се весели хълмът Сион, нека се радват дъщерите на Юда заради Твоите присъди!

يَفْرَحُ جَبَلُ صِهْيَوْنَ، تَبْتَهِجُ بَنَاتُ يَهُوذَا مِنْ أَجْلِ أَحْكَامِكَ.

Обиколете Сион и го обходете, пребройте кулите му,

طُوفُوا بِصِهْيَوْنَ، وَدُورُوا حَوْلَهَا. عُدُّوا أَبْرَاجَهَا.

обърнете внимание на укрепленията му, разгледайте дворците му, за да разказвате на следващото поколение.

ضَعُوا قُلُوبَكُمْ عَلَى مَتَارِسِهَا. تَأَمَّلُوا قُصُورَهَا لِكَيْ تُحَدِّثُوا بِهَا جِيلاً آخَرَ.

Защото този Бог е нашият Бог за вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.

لأَنَّ اللهَ هذَا هُوَ إِلهُنَا إِلَى الدَّهْرِ وَالأَبَدِ. هُوَ يَهْدِينَا حَتَّى إِلَى الْمَوْتِ.