Psalms 46

(По слав. 45) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. По аламот. Песен. Бог ни е убежище и сила, винаги готова помощ във беди,

اَللهُ لَنَا مَلْجَأٌ وَقُوَّةٌ. عَوْنًا فِي الضِّيْقَاتِ وُجِدَ شَدِيدًا.

затова няма да се уплашим дори и да се поклати земята, дори и планините да паднат в морето,

لِذلِكَ لاَ نَخْشَى وَلَوْ تَزَحْزَحَتِ الأَرْضُ، وَلَوِ انْقَلَبَتِ الْجِبَالُ إِلَى قَلْبِ الْبِحَارِ.

дори да бучат и да се вълнуват водите му, дори да се тресат планините от надигането му! (Села.)

تَعِجُّ وَتَجِيشُ مِيَاهُهَا. تَتَزَعْزَعُ الْجِبَالُ بِطُمُوِّهَا. سِلاَهْ.

Една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния.

نَهْرٌ سَوَاقِيهِ تُفَرِّحُ مَدِينَةَ اللهِ، مَقْدَسَ مَسَاكِنِ الْعَلِيِّ.

Бог е сред него — няма да се поклати; ще му помогне Бог на зазоряване.

اللهُ فِي وَسَطِهَا فَلَنْ تَتَزَعْزَعَ. يُعِينُهَا اللهُ عِنْدَ إِقْبَالِ الصُّبْحِ.

Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Той издаде гласа Си — земята се разтопи.

عَجَّتِ الأُمَمُ. تَزَعْزَعَتِ الْمَمَالِكُ. أَعْطَى صَوْتَهُ، ذَابَتِ الأَرْضُ.

ГОСПОД на Войнствата е с нас, Богът на Яков е нашата висока кула. (Села.)

رَبُّ الْجُنُودِ مَعَنَا. مَلْجَأُنَا إِلهُ يَعْقُوبَ. سِلاَهْ.

Елате, вижте делата на ГОСПОДА, който е нанесъл опустошения на земята!

هَلُمُّوا انْظُرُوا أَعْمَالَ اللهِ، كَيْفَ جَعَلَ خِرَبًا فِي الأَرْضِ.

Прави да престанат войните до края на земята, счупва лък и строшава копие, изгаря с огън колесници.

مُسَكِّنُ الْحُرُوبِ إِلَى أَقْصَى الأَرْضِ. يَكْسِرُ الْقَوْسَ وَيَقْطَعُ الرُّمْحَ. الْمَرْكَبَاتُ يُحْرِقُهَا بِالنَّارِ.

Млъкнете и разберете, че Аз съм Бог — ще се възвиша между народите, ще се възвиша на земята.

كُفُّوا وَاعْلَمُوا أَنِّي أَنَا اللهُ. أَتَعَالَى بَيْنَ الأُمَمِ، أَتَعَالَى فِي الأَرْضِ.

ГОСПОД на Войнствата е с нас, Богът на Яков е нашата висока кула. (Села.)

رَبُّ الْجُنُودِ مَعَنَا. مَلْجَأُنَا إِلهُ يَعْقُوبَ. سِلاَهْ.