Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

يَا رَبُّ، لاَ تُوَبِّخْنِي بِسَخَطِكَ، وَلاَ تُؤَدِّبْنِي بِغَيْظِكَ،

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

لأَنَّ سِهَامَكَ قَدِ انْتَشَبَتْ فِيَّ، وَنَزَلَتْ عَلَيَّ يَدُكَ.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

لَيْسَتْ فِي جَسَدِي صِحَّةٌ مِنْ جِهَةِ غَضَبِكَ. لَيْسَتْ فِي عِظَامِي سَلاَمَةٌ مِنْ جِهَةِ خَطِيَّتِي.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

لأَنَّ آثامِي قَدْ طَمَتْ فَوْقَ رَأْسِي. كَحِمْل ثَقِيل أَثْقَلَ مِمَّا أَحْتَمِلُ.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

قَدْ أَنْتَنَتْ، قَاحَتْ حُبُرُ ضَرْبِي مِنْ جِهَةِ حَمَاقَتِي.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

لَوِيتُ. انْحَنَيْتُ إِلَى الْغَايَةِ. الْيَوْمَ كُلَّهُ ذَهَبْتُ حَزِينًا.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

لأَنَّ خَاصِرَتَيَّ قَدِ امْتَلأَتَا احْتِرَاقًا، وَلَيْسَتْ فِي جَسَدِي صِحَّةٌ.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

خَدِرْتُ وَانْسَحَقْتُ إِلَى الْغَايَةِ. كُنْتُ أَئِنُّ مِنْ زَفِيرِ قَلْبِي.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

يَا رَبُّ، أَمَامَكَ كُلُّ تَأَوُّهِي، وَتَنَهُّدِي لَيْسَ بِمَسْتُورٍ عَنْكَ.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

قَلْبِي خَافِقٌ. قُوَّتِي فَارَقَتْنِي، وَنُورُ عَيْنِي أَيْضًا لَيْسَ مَعِي.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

أَحِبَّائِي وَأَصْحَابِي يَقِفُونَ تُجَاهَ ضَرْبَتِي، وَأَقَارِبِي وَقَفُوا بَعِيدًا.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

وَطَالِبُو نَفْسِي نَصَبُوا شَرَكًا، وَالْمُلْتَمِسُونَ لِيَ الشَّرَّ تَكَلَّمُوا بِالْمَفَاسِدِ، وَالْيَوْمَ كُلَّهُ يَلْهَجُونَ بِالْغِشِّ.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

وَأَمَّا أَنَا فَكَأَصَمَّ لاَ أَسْمَعُ. وَكَأَبْكَمَ لاَ يَفْتَحُ فَاهُ.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

وَأَكُونُ مِثْلَ إِنْسَانٍلاَ يَسْمَعُ، وَلَيْسَ فِي فَمِهِ حُجَّةٌ.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

لأَنِّي لَكَ يَا رَبُّ صَبَرْتُ، أَنْتَ تَسْتَجِيبُ يَا رَبُّ إِلهِي.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

لأَنِّي قُلْتُ: «لِئَلاَّ يَشْمَتُوا بِي». عِنْدَمَا زَلَّتْ قَدَمِي تَعَظَّمُوا عَلَيَّ.

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

لأَنِّي مُوشِكٌ أَنْ أَظْلَعَ، وَوَجَعِي مُقَابِلِي دَائِمًا.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

لأَنَّنِي أُخْبِرُ بِإِثْمِي، وَأَغْتَمُّ مِنْ خَطِيَّتِي.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

وَأَمَّا أَعْدَائِي فَأَحْيَاءٌ. عَظُمُوا. وَالَّذِينَ يُبْغِضُونَنِي ظُلْمًا كَثُرُوا.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

وَالْمُجَازُونَ عَنِ الْخَيْرِ بِشَرّ، يُقَاوِمُونَنِي لأَجْلِ اتِّبَاعِي الصَّلاَحَ.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

لاَ تَتْرُكْنِي يَا رَبُّ. يَا إِلهِي، لاَ تَبْعُدْ عَنِّي.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

أَسْرِعْ إِلَى مَعُونَتِي يَا رَبُّ يَا خَلاَصِي.