Psalms 36

(По слав. 35) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на безбожния говори вътре във сърцето ми. Пред очите му няма страх от Бога,
نَأْمَةُ مَعْصِيَةِ الشِّرِّيرِفِي دَاخِلِ قَلْبِي أَنْ لَيْسَ خَوْفُ اللهِ أَمَامَ عَيْنَيْهِ.
защото той се ласкае в очите си, когато постигне беззаконието си, когато мрази.
لأَنَّهُ مَلَّقَ نَفْسَهُ لِنَفْسِهِ مِنْ جِهَةِ وِجْدَانِ إِثْمِهِ وَبُغْضِهِ.
Думите на устата му са грях и измама, не иска да бъде разумен, да върши добро.
كَلاَمُ فَمِهِ إِثْمٌ وَغِشٌّ. كَفَّ عَنِ التَّعَقُّلِ، عَنْ عَمَلِ الْخَيْرِ.
Замисля грях на леглото си, застава на недобър път, злото не мрази.
يَتَفَكَّرُ بِالإِثْمِ عَلَى مَضْجَعِهِ. يَقِفُ فِي طَرِيق غَيْرِ صَالِحٍ. لاَ يَرْفُضُ الشَّرَّ.
ГОСПОДИ, милостта Ти е до небесата, верността Ти — до облаците;
يَا رَبُّ، فِي السَّمَاوَاتِ رَحْمَتُكَ. أَمَانَتُكَ إِلَى الْغَمَامِ.
правдата Ти е като величествените планини; присъдите Ти са като голяма бездна; на човек и животно помагаш Ти, ГОСПОДИ!
عَدْلُكَ مِثْلُ جِبَالِ اللهِ، وَأَحْكَامُكَ لُجَّةٌ عَظِيمَةٌ. النَّاسَ وَالْبَهَائِمَ تُخَلِّصُ يَا رَبُّ.
Колко е скъпоценна милостта Ти, Боже! И човешките синове прибягват под сянката на Твоите криле.
مَا أَكْرَمَ رَحْمَتَكَ يَااَللهُ! فَبَنُو الْبَشَرِ فِي ظِلِّ جَنَاحَيْكَ يَحْتَمُونَ.
Ще се наситят от тлъстината на дома Ти, ще ги напоиш от реката на Своите сладости.
يَرْوَوْنَ مِنْ دَسَمِ بَيْتِكَ، وَمِنْ نَهْرِ نِعَمِكَ تَسْقِيهِمْ.
Защото у Теб е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина.
لأَنَّ عِنْدَكَ يَنْبُوعَ الْحَيَاةِ. بِنُورِكَ نَرَى نُورًا.
Простри милостта Си към онези, които Те познават, и правдата Си — към правите по сърце.
أَدِمْ رَحْمَتَكَ لِلَّذِينَ يَعْرِفُونَكَ، وَعَدْلَكَ لِلْمُسْتَقِيمِي الْقَلْب.
Нека не ме стигне кракът на гордите и да не ме пропъди ръката на безбожните.
لاَ تَأْتِنِي رِجْلُ الْكِبْرِيَاءِ، وَيَدُ الأَشْرَارِ لاَ تُزَحْزِحْنِي.
Там паднаха онези, които вършат грях, бяха повалени и не можаха да станат.
هُنَاكَ سَقَطَ فَاعِلُو الإِثْمِ. دُحِرُوا فَلَمْ يَسْتَطِيعُوا الْقِيَامَ.