Psalms 30

30:1

(По слав. 29) Псалм. Песен при освещението на дома. Псалм на Давид. Ще те превъзнасям, ГОСПОДИ, защото Ти си ме избавил, и не си оставил да тържествуват над мен враговете ми.

أُعَظِّمُكَ يَا رَبُّ لأَنَّكَ نَشَلْتَنِي وَلَمْ تُشْمِتْ بِي أَعْدَائِي.

30:2

ГОСПОДИ, Боже мой, към Теб извиках и Ти ме изцели.

يَا رَبُّ إِلهِي، اسْتَغَثْتُ بِكَ فَشَفَيْتَنِي.

30:3

ГОСПОДИ, Ти си извел душата ми от Шеол; опазил си ме жив, за да не сляза в рова.

يَا رَبُّ، أَصْعَدْتَ مِنَ الْهَاوِيَةِ نَفْسِي. أَحْيَيْتَنِي مِنْ بَيْنِ الْهَابِطِينَ فِي الْجُبِّ.

30:4

Пейте псалми на ГОСПОДА, вие, Негови светии, и възхвалявайте паметта на Неговата святост!

رَنِّمُوا لِلرَّبِّ يَا أَتْقِيَاءَهُ، وَاحْمَدُوا ذِكْرَ قُدْسِهِ.

30:5

Защото гневът Му е за миг, а благоволението Му е за живот; вечер пренощува плач, а сутринта е радост.

لأَنَّ لِلَحْظَةٍ غَضَبَهُ. حَيَاةٌ فِي رِضَاهُ. عِنْدَ الْمَسَاءِ يَبِيتُ الْبُكَاءُ، وَفِي الصَّبَاحِ تَرَنُّمٌ.

30:6

А в благополучието си аз казвах: Няма да се поклатя до века!

وَأَنَا قُلْتُ فِي طُمَأْنِينَتِي: «لاَ أَتَزَعْزَعُ إِلَى الأَبَدِ».

30:7

ГОСПОДИ, с благоволението Си Ти беше укрепил планината ми. Ти скри лицето Си и аз се ужасих.

يَا رَبُّ، بِرِضَاكَ ثَبَّتَّ لِجَبَلِي عِزًّا. حَجَبْتَ وَجْهَكَ فَصِرْتُ مُرْتَاعًا.

30:8

Към Теб, ГОСПОДИ, извиках и на Господа се помолих:

إِلَيْكَ يَا رَبُّ أَصْرُخُ، وإِلَى السَّيِّدِ أَتَضَرَّعُ

30:9

Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Прахът ще Те слави ли? Ще възвестява ли Твоята истина?

مَا الْفَائِدَةُ مِنْ دَمِي إِذَا نَزَلْتُ إِلَى الْحُفْرَةِ؟ هَلْ يَحْمَدُكَ التُّرَابُ؟ هَلْ يُخْبِرُ بِحَقِّكَ؟

30:10

Послушай, ГОСПОДИ, и се смили над мен; ГОСПОДИ, бъди ми помощник!

اسْتَمِعْ يَا رَبُّ وَارْحَمْنِي. يَا رَبُّ، كُنْ مُعِينًا لِي.

30:11

Обърнал си плача ми в радост за мен; съблякъл си ми вретището и си ме препасал с радост,

حَوَّلْتَ نَوْحِي إِلَى رَقْصٍ لِي. حَلَلْتَ مِسْحِي وَمَنْطَقْتَنِي فَرَحًا،

30:12

за да Те възпява душата ми и да не млъква. ГОСПОДИ, мой Боже, вечно ще Те славя!

لِكَيْ تَتَرَنَّمَ لَكَ رُوحِي وَلاَ تَسْكُتَ. يَا رَبُّ إِلهِي، إِلَى الأَبَدِ أَحْمَدُكَ.