Proverbs 7

Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

يَا ابْنِي، احْفَظْ كَلاَمِي وَاذْخَرْ وَصَايَايَ عِنْدَكَ.

Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.

احْفَظْ وَصَايَايَ فَتَحْيَا، وَشَرِيعَتِي كَحَدَقَةِ عَيْنِكَ.

Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

اُرْبُطْهَا عَلَى أَصَابِعِكَ. اكْتُبْهَا عَلَى لَوْحِ قَلْبِكَ.

Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,

قُلْ لِلْحِكْمَةِ: «أَنْتِ أُخْتِي» وَادْعُ الْفَهْمَ ذَا قَرَابَةٍ.

за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

لِتَحْفَظَكَ مِنَ الْمَرْأَةِ الأَجْنَبِيَّةِ، مِنَ الْغَرِيبَةِ الْمَلِقَةِ بِكَلاَمِهَا.

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

لأَنِّي مِنْ كُوَّةِ بَيْتِي، مِنْ وَرَاءِ شُبَّاكِي تَطَلَّعْتُ،

и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

فَرَأَيْتُ بَيْنَ الْجُهَّالِ، لاَحَظْتُ بَيْنَ الْبَنِينَ غُلاَمًا عَدِيمَ الْفَهْمِ،

който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

عَابِرًا فِي الشَّارِعِ عِنْدَ زَاوِيَتِهَا، وَصَاعِدًا فِي طَرِيقِ بَيْتِهَا.

в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

فِي الْعِشَاءِ، فِي مَسَاءِ الْيَوْمِ، فِي حَدَقَةِ اللَّيْلِ وَالظَّلاَمِ.

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

وَإِذَا بِامْرَأَةٍ اسْتَقْبَلَتْهُ فِي زِيِّ زَانِيَةٍ، وَخَبِيثَةِ الْقَلْبِ.

размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,

صَخَّابَةٌ هِيَ وَجَامِحَةٌ. فِي بَيْتِهَا لاَ تَسْتَقِرُّ قَدَمَاهَا.

кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

تَارَةً فِي الْخَارِجِ، وَأُخْرَى فِي الشَّوَارِعِ، وَعِنْدَ كُلِّ زَاوِيَةٍ تَكْمُنُ.

И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

فَأَمْسَكَتْهُ وَقَبَّلَتْهُ. أَوْقَحَتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ لَهُ:

Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

«عَلَيَّ ذَبَائِحُ السَّلاَمَةِ. الْيَوْمَ أَوْفَيْتُ نُذُورِي.

затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

فَلِذلِكَ خَرَجْتُ لِلِقَائِكَ، لأَطْلُبَ وَجْهَكَ حَتَّى أَجِدَكَ.

Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

بِالدِّيبَاجِ فَرَشْتُ سَرِيرِي، بِمُوَشَّى كَتَّانٍ مِنْ مِصْرَ.

покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

عَطَّرْتُ فِرَاشِي بِمُرّ وَعُودٍ وَقِرْفَةٍ.

Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

هَلُمَّ نَرْتَوِ وُدًّا إِلَى الصَّبَاحِ. نَتَلَذَّذُ بِالْحُبِّ.

защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

لأَنَّ الرَّجُلَ لَيْسَ فِي الْبَيْتِ. ذَهَبَ فِي طَرِيق بَعِيدَةٍ.

взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

أَخَذَ صُرَّةَ الْفِضَّةِ بِيَدِهِ. يَوْمَ الْهِلاَلِ يَأْتِي إِلَى بَيْتِهِ».

С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

أَغْوَتْهُ بِكَثْرَةِ فُنُونِهَا، بِمَلْثِ شَفَتَيْهَا طَوَّحَتْهُ.

Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

ذَهَبَ وَرَاءَهَا لِوَقْتِهِ، كَثَوْرٍ يَذْهَبُ إِلَى الذَّبْحِ، أَوْ كَالْغَبِيِّ إِلَى قَيْدِ الْقِصَاصِ،

докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.

حَتَّى يَشُقَّ سَهْمٌ كَبِدَهُ. كَطَيْرٍ يُسْرِعُ إِلَى الْفَخِّ وَلاَ يَدْرِي أَنَّهُ لِنَفْسِهِ.

И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

وَالآنَ أَيُّهَا الأَبْنَاءُ اسْمَعُوا لِي وَأَصْغُوا لِكَلِمَاتِ فَمِي:

Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,

لاَ يَمِلْ قَلْبُكَ إِلَى طُرُقِهَا، وَلاَ تَشْرُدْ فِي مَسَالِكِهَا.

защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

لأَنَّهَا طَرَحَتْ كَثِيرِينَ جَرْحَى، وَكُلُّ قَتْلاَهَا أَقْوِيَاءُ.

Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.

طُرُقُ الْهَاوِيَةِ بَيْتُهَا، هَابِطَةٌ إِلَى خُدُورِ الْمَوْتِ.