Proverbs 6

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, или си дал гаранция за някой чужд,

يَا ابْنِي، إِنْ ضَمِنْتَ صَاحِبَكَ، إِنْ صَفَّقْتَ كَفَّكَ لِغَرِيبٍ،

впримчил си се с думите на устата си, уловил си се с думите на устата си,

إِنْ عَلِقْتَ فِي كَلاَمِ فَمِكَ، إِنْ أُخِذْتَ بِكَلاَمِ فِيكَ،

тогава, сине мой, направи това и се избави, тъй като си паднал в ръката на ближния си — иди, втурни се и настоявай пред ближния си,

إِذًا فَافْعَلْ هذَا يَا ابْنِي، وَنَجِّ نَفْسَكَ إِذَا صِرْتَ فِي يَدِ صَاحِبِكَ، اذْهَبْ تَرَامَ وَأَلِحَّ عَلَى صَاحِبِكَ.

не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

لاَ تُعْطِ عَيْنَيْكَ نَوْمًا، وَلاَ أَجْفَانَكَ نُعَاسًا.

избави се като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловеца.

نَجِّ نَفْسَكَ كَالظَّبْيِ مِنَ الْيَدِ، كَالْعُصْفُورِ مِنْ يَدِ الصَّيَّادِ.

Иди при мравката, ленивецо, виж пътищата й и стани мъдър.

اِذْهَبْ إِلَى النَّمْلَةِ أَيُّهَا الْكَسْلاَنُ. تَأَمَّلْ طُرُقَهَا وَكُنْ حَكِيمًا.

Тя, без да има началник, надзирател или управител,

الَّتِي لَيْسَ لَهَا قَائِدٌ أَوْ عَرِيفٌ أَوْ مُتَسَلِّطٌ،

приготвя хляба си през лятото, събира храната си в жетва.

وَتُعِدُّ فِي الصَّيْفِ طَعَامَهَا، وَتَجْمَعُ فِي الْحَصَادِ أُكْلَهَا.

Докога ще лежиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

إِلَى مَتَى تَنَامُ أَيُّهَا الْكَسْلاَنُ؟ مَتَى تَنْهَضُ مِنْ نَوْمِكَ؟

Малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

قَلِيلُ نَوْمٍ بَعْدُ قَلِيلُ نُعَاسٍ، وَطَيُّ الْيَدَيْنِ قَلِيلاً لِلرُّقُودِ،

и беднотията ти ще дойде като разбойник и нуждата ти — като въоръжен мъж.

فَيَأْتِي فَقْرُكَ كَسَاعٍ وَعَوَزُكَ كَغَازٍ.

Негоден човек, нечестив човек е онзи, който ходи с лъжлива уста,

اَلرَّجُلُ اللَّئِيمُ، الرَّجُلُ الأَثِيمُ يَسْعَى بِاعْوِجَاجِ الْفَمِ.

намига с очите си, дава знаци с краката си, сочи с пръстите си.

يَغْمِزُ بِعَيْنَيْهِ. يَقُولُ بِرِجْلِهِ. يُشِيرُ بِأَصَابِعِهِ.

Измами са в сърцето му, крои зло по всяко време, сее раздори,

فِي قَلْبِهِ أَكَاذِيبُ. يَخْتَرِعُ الشَّرَّ فِي كُلِّ حِينٍ. يَزْرَعُ خُصُومَاتٍ.

затова гибелта му ще дойде внезапно, изведнъж ще се съкруши, и то без изцеление.

لأَجْلِ ذلِكَ بَغْتَةً تُفَاجِئُهُ بَلِيَّتُهُ. فِي لَحْظَةٍ يَنْكَسِرُ وَلاَ شَِفَاءَ.

Шест неща мрази ГОСПОД, и дори седем са мерзост за душата Му:

هذِهِ السِّتَّةُ يُبْغِضُهَا الرَّبُّ، وَسَبْعَةٌ هِيَ مَكْرُهَةُ نَفْسِهِ:

надменни очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв,

عُيُونٌ مُتَعَالِيَةٌ، لِسَانٌ كَاذِبٌ، أَيْدٍ سَافِكَةٌ دَمًا بَرِيئًا،

сърце, което крои зли планове, крака, които бързо тичат към зло,

قَلْبٌ يُنْشِئُ أَفْكَارًا رَدِيئَةً، أَرْجُلٌ سَرِيعَةُ الْجَرَيَانِ إِلَى السُّوءِ،

лъжесвидетел, който говори лъжа, и такъв, който сее раздори между братя.

شَاهِدُ زُورٍ يَفُوهُ بِالأَكَاذِيبِ، وَزَارِعُ خُصُومَاتٍ بَيْنَ إِخْوَةٍ.

Сине мой, пази заповедта на баща си и не отхвърляй закона на майка си.

يَا ابْنِي، احْفَظْ وَصَايَا أَبِيكَ وَلاَ تَتْرُكْ شَرِيعَةَ أُمِّكَ.

Вържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

اُرْبُطْهَا عَلَى قَلْبِكَ دَائِمًا. قَلِّدْ بِهَا عُنُقَكَ.

Когато ходиш, ще те води, когато спиш, ще те пази, когато се събудиш, ще разговаря с теб.

إِذَا ذَهَبْتَ تَهْدِيكَ. إِذَا نِمْتَ تَحْرُسُكَ، وَإِذَا اسْتَيْقَظْتَ فَهِيَ تُحَدِّثُكَ.

Защото заповедта е светилник и законът — светлина, и поучителните изобличения са път на живот,

لأَنَّ الْوَصِيَّةَ مِصْبَاحٌ، وَالشَّرِيعَةَ نُورٌ، وَتَوْبِيخَاتِ الأَدَبِ طَرِيقُ الْحَيَاةِ.

за да те пазят от злата жена, от ласкателния език на чужденката.

لِحِفْظِكَ مِنَ الْمَرْأَةِ الشِّرِّيرَةِ، مِنْ مَلَقِ لِسَانِ الأَجْنَبِيَّةِ.

Не пожелавай красотата й в сърцето си и да не те улови с миглите си,

لاَ تَشْتَهِيَنَّ جَمَالَهَا بِقَلْبِكَ، وَلاَ تَأْخُذْكَ بِهُدُبِهَا.

защото заради блудна жена човек изпада до парче хляб и жена на друг мъж лови скъпоценната душа.

لأَنَّهُ بِسَبَبِ امْرَأَةٍ زَانِيَةٍ يَفْتَقِرُ الْمَرْءُ إِلَى رَغِيفِ خُبْزٍ، وَامْرَأَةُ رَجُل آخَرَ تَقْتَنِصُ النَّفْسَ الْكَرِيمَةَ.

Може ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

أَيَأْخُذُ إِنْسَانٌ نَارًا فِي حِضْنِهِ وَلاَ تَحْتَرِقُ ثِيَابُهُ؟

Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят?

أَوَ يَمْشِي إِنْسَانٌ عَلَى الْجَمْرِ وَلاَ تَكْتَوِي رِجْلاَهُ؟

Така е и с онзи, който влиза при жената на ближния си — който се докосне до нея, няма да бъде невинен.

هكَذَا مَنْ يَدْخُلُ عَلَى امْرَأَةِ صَاحِبِهِ. كُلُّ مَنْ يَمَسُّهَا لاَ يَكُونُ بَرِيئًا.

Крадецът не бива презиран, ако краде, за да насити душата си, когато е гладен,

لاَ يَسْتَخِفُّونَ بِالسَّارِقِ وَلَوْ سَرِقَ لِيُشْبعَ نَفْسَهُ وَهُوَ جَوْعَانٌ.

но ако бъде уловен, трябва да възстанови седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

إِنْ وُجِدَ يَرُدُّ سَبْعَةَ أَضْعَافٍ، وَيُعْطِي كُلَّ قِنْيَةِ بَيْتِهِ.

Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа.

أَمَّا الزَّانِي بِامْرَأَةٍ فَعَدِيمُ الْعَقْلِ. الْمُهْلِكُ نَفْسَهُ هُوَ يَفْعَلُهُ.

Рани и срам ще намери и позорът му няма да се изличи,

ضَرْبًا وَخِزْيًا يَجِدُ، وَعَارُهُ لاَ يُمْحَى.

защото ревността събужда яростта на мъжа и той няма да пожали в деня на отмъщението.

لأَنَّ الْغَيْرَةَ هِيَ حَمِيَّةُ الرَّجُلِ، فَلاَ يُشْفِقُ فِي يَوْمِ الانْتِقَامِ.

Няма да приеме никакъв откуп и няма да се умилостиви, ако и да умножаваш даровете.

لاَ يَنْظُرُ إِلَى فِدْيَةٍ مَّا، وَلاَ يَرْضَى وَلَوْ أَكْثَرْتَ الرَّشْوَةَ.