Proverbs 15

Мек отговор отклонява ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв.

اَلْجَوَابُ اللَّيِّنُ يَصْرِفُ الْغَضَبَ، وَالْكَلاَمُ الْمُوجعُ يُهَيِّجُ السَّخَطَ.

Езикът на мъдрите украсява знание, а устата на безумните изригват глупост.

لِسَانُ الْحُكَمَاءِ يُحَسِّنُ الْمَعْرِفَةَ، وَفَمُ الْجُهَّالِ يُنْبِعُ حَمَاقَةً.

Очите на ГОСПОДА са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

فِي كُلِّ مَكَانٍ عَيْنَا الرَّبِّ مُرَاقِبَتَانِ الطَّالِحِينَ وَالصَّالِحِينَ.

Благият език е дърво на живот, а лъжливостта в него е съкрушение на духа.

هُدُوءُ اللِّسَانِ شَجَرَةُ حَيَاةٍ، وَاعْوِجَاجُهُ سَحْقٌ فِي الرُّوحِ.

Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен.

اَلأَحْمَقُ يَسْتَهِينُ بِتَأْدِيبِ أَبِيهِ، أَمَّا مُرَاعِي التَّوْبِيخِ فَيَذْكَى.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на безбожния има разсипия.

فِي بَيْتِ الصِّدِّيقِ كَنْزٌ عَظِيمٌ، وَفِي دَخْلِ الأَشْرَارِ كَدَرٌ.

Устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцата на безумните не правят така.

شِفَاهُ الْحُكَمَاءِ تَذُرُّ مَعْرِفَةً، أَمَّا قَلْبُ الْجُهَّالِ فَلَيْسَ كَذلِكَ.

Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

ذَبِيحَةُ الأَشْرَارِ مَكْرَهَةُ الرَّبِّ، وَصَلاَةُ الْمُسْتَقِيمِينَ مَرْضَاتُهُ.

Пътят на безбожния е мерзост за ГОСПОДА, а Той обича този, който следва правдата.

مَكْرَهَةُ الرَّبِّ طَرِيقُ الشِّرِّيرِ، وَتَابعُ الْبِرِّ يُحِبُّهُ.

Има тежко наказание за онзи, който оставя пътя; който мрази изобличение, ще умре.

تَأْدِيبُ شَرّ لِتَارِكِ الطَّرِيقِ. مُبْغِضُ التَّوْبِيخِ يَمُوتُ.

Шеол и Авадон са открити пред ГОСПОДА, колко повече сърцата на човешките синове!

اَلْهَاوِيَةُ وَالْهَلاَكُ أَمَامَ الرَّبِّ. كَمْ بِالْحَرِيِّ قُلُوبُ بَنِي آدَمَ!

Присмивателят не обича този, който го изобличава, нито отива при мъдрите.

اَلْمُسْتَهْزِئُ لاَ يُحِبُّ مُوَبِّخَهُ. إِلَى الْحُكَمَاءِ لاَ يَذْهَبُ.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се угнетява.

اَلْقَلْبُ الْفَرْحَانُ يَجْعَلُ الْوَجْهَ طَلِقًا، وَبِحُزْنِ الْقَلْبِ تَنْسَحِقُ الرُّوحُ.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се храни с глупост.

قَلْبُ الْفَهِيمِ يَطْلُبُ مَعْرِفَةً، وَفَمُ الْجُهَّالِ يَرْعَى حَمَاقَةً.

Всички дни на наскърбения са зли, а весело сърце е непрекъснат празник.

كُلُّ أَيَّامِ الْحَزِينِ شَقِيَّةٌ، أَمَّا طَيِّبُ الْقَلْبِ فَوَلِيمَةٌ دَائِمَةٌ.

По-добре малко със страха от ГОСПОДА, отколкото голямо съкровище с безпокойство.

اَلْقَلِيلُ مَعَ مَخَافَةِ الرَّبِّ، خَيْرٌ مِنْ كَنْزٍ عَظِيمٍ مَعَ هَمٍّ.

По-добрЕ постно ястие с любов, отколкото угоен вол с омраза.

أَكْلَةٌ مِنَ الْبُقُولِ حَيْثُ تَكُونُ الْمَحَبَّةُ، خَيْرٌ مِنْ ثَوْرٍ مَعْلُوفٍ وَمَعَهُ بُغْضَةٌ.

Гневливият човек предизвиква раздори, а дълготърпеливият потушава кавгата.

اَلرَّجُلُ الْغَضُوبُ يُهَيِّجُ الْخُصُومَةَ، وَبَطِيءُ الْغَضَبِ يُسَكِّنُ الْخِصَامَ.

Пътят на ленивия е като изплетен с тръни, а пътят на праведните е изравнен.

طَرِيقُ الْكَسْلاَنِ كَسِيَاجٍ مِنْ شَوْكٍ، وَطَرِيقُ الْمُسْتَقِيمِينَ مَنْهَجٌ.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

اَلابْنُ الْحَكِيمُ يَسُرُّ أَبَاهُ، وَالرَّجُلُ الْجَاهِلُ يَحْتَقِرُ أُمَّهُ.

Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи право.

الْحَمَاقَةُ فَرَحٌ لِنَاقِصِ الْفَهْمِ، أَمَّا ذُو الْفَهْمِ فَيُقَوِّمُ سُلُوكَهُ.

Където няма съвет, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците се утвърждават.

مَقَاصِدُ بِغَيْرِ مَشُورَةٍ تَبْطُلُ، وَبِكَثْرَةِ الْمُشِيرِينَ تَقُومُ.

Човек има радост от отговора на устата си и дума на време — колко е добра!

لِلإِنْسَانِ فَرَحٌ بِجَوَابِ فَمِهِ، وَالْكَلِمَةُ فِي وَقْتِهَا مَا أَحْسَنَهَا!

За разумния пътят на живота е нагоре, за да се отклони от Шеол долу.

طَرِيقُ الْحَيَاةِ لِلْفَطِنِ إِلَى فَوْقُ، لِلْحَيَدَانِ عَنِ الْهَاوِيَةِ مِنْ تَحْتُ.

ГОСПОД съсипва дома на горделивите, а утвърждава междата на вдовицата.

اَلرَّبُّ يَقْلَعُ بَيْتَ الْمُتَكَبِّرِينَ، وَيُوَطِّدُ تُخْمَ الأَرْمَلَةِ.

Замислите на злия са мерзост за ГОСПОДА, а угодните думи са чисти.

مَكْرَهَةُ الرَّبِّ أَفْكَارُ الشِّرِّيرِ، وَلِلأَطْهَارِ كَلاَمٌ حَسَنٌ.

Користолюбивият разсипва дома си, а който мрази подкупите, ще живее.

اَلْمُولَعُ بِالْكَسْبِ يُكَدِّرُ بَيْتَهُ، وَالْكَارِهُ الْهَدَايَا يَعِيشُ.

Сърцето на праведния обмисля как да отговори, а устата на безбожните изригва зло.

قَلْبُ الصِّدِّيقِ يَتَفَكَّرُ بِالْجَوَابِ، وَفَمُ الأَشْرَارِ يُنْبعُ شُرُورًا.

ГОСПОД е далеч от безбожните, но чува молитвата на праведните.

اَلرَّبُّ بَعِيدٌ عَنِ الأَشْرَارِ، وَيَسْمَعُ صَلاَةَ الصِّدِّيقِينَ.

Светлината на очите весели сърцето и добри вести освежават костите.

نُورُ الْعَيْنَيْنِ يُفَرِّحُ الْقَلْبَ. اَلْخَبَرُ الطَّيِّبُ يُسَمِّنُ الْعِظَامَ.

Ухо, което слуша изобличението на живот, ще пребивава между мъдрите.

اَلأُذُنُ السَّامِعَةُ تَوْبِيخَ الْحَيَاةِ تَسْتَقِرُّ بَيْنَ الْحُكَمَاءِ.

Който пренебрегва изобличение, презира душата си, а който слуша изобличение, придобива разум.

مَنْ يَرْفُضُ التَّأْدِيبَ يُرْذِلُ نَفْسَهُ، وَمَنْ يَسْمَعُ لِلتَّوْبِيخِ يَقْتَنِي فَهْمًا.

Страхът от ГОСПОДА е наставление в мъдрост и смирението предхожда славата.

مَخَافَةُ الرَّبِّ أَدَبُ حِكْمَةٍ، وَقَبْلَ الْكَرَامَةِ التَّوَاضُعُ.