Proverbs 12

Който обича наставление, обича знание, а който мрази изобличение, е глупав.

مَنْ يُحِبُّ التَّأْدِيبَ يُحِبُّ الْمَعْرِفَةَ، وَمَنْ يُبْغِضُ التَّوْبِيخَ فَهُوَ بَلِيدٌ.

Добрият намира благоволение от ГОСПОДА, но Той ще осъди злонамерения човек.

الصَّالِحُ يَنَالُ رِضًى مِنْ قِبَلِ الرَّبِّ، أَمَّا رَجُلُ الْمَكَايِدِ فَيَحْكُمُ عَلَيْهِ.

Човек няма да се утвърди чрез безбожие, а коренът на праведните няма да се поклати.

لاَ يُثَبَّتُ الإِنْسَانُ بِالشَّرِّ، أَمَّا أَصْلُ الصِّدِّيقِينَ فَلاَ يَتَقَلْقَلُ.

Добродетелната жена е венец на мъжа си, но онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

اَلْمَرْأَةُ الْفَاضِلَةُ تَاجٌ لِبَعْلِهَا، أَمَّا الْمُخْزِيَةُ فَكَنَخْرٍ فِي عِظَامِهِ.

Мислите на праведните са правда, а намеренията на безбожните са измама.

أَفْكَارُ الصِّدِّيقِينَ عَدْلٌ. تَدَابِيرُ الأَشْرَارِ غِشٌّ.

Думите на безбожните са засада за кръвопролитие, а устата на праведните ще ги избави.

كَلاَمُ الأَشْرَارِ كُمُونٌ لِلدَّمِ، أَمَّا فَمُ الْمُسْتَقِيمِينَ فَيُنَجِّيهِمْ.

Безбожните се повалят и ги няма, а домът на праведните ще стои.

تَنْقَلِبُ الأَشْرَارُ وَلاَ يَكُونُونَ، أَمَّا بَيْتُ الصِّدِّيقِينَ فَيَثْبُتُ.

Човек ще бъде похвален според разума си, а лъжливият по сърце ще бъде презиран.

بِحَسَبِ فِطْنَتِهِ يُحْمَدُ الإِنْسَانُ، أَمَّا الْمُلْتَوِي الْقَلْبِ فَيَكُونُ لِلْهَوَانِ.

По-добре е презрян, който има слуга, отколкото онзи, който се гордее, а няма хляб.

اَلْحَقِيرُ وَلَهُ عَبْدٌ خَيْرٌ مِنَ الْمُتَمَجِّدِ وَيُعْوِزُهُ الْخُبْزُ.

Праведният се грижи за живота на животното си, а сърцето на безбожните е немилостиво.

الصِّدِّيقُ يُرَاعِي نَفْسَ بَهِيمَتِهِ، أَمَّا مَرَاحِمُ الأَشْرَارِ فَقَاسِيَةٌ.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

مَنْ يَشْتَغِلُ بِحَقْلِهِ يَشْبَعُ خُبْزًا، أَمَّا تَابعُ الْبَطَّالِينَ فَهُوَ عَدِيمُ الْفَهْمِ.

Безбожният желае плячката на злите, а коренът на праведния дава плод.

اِشْتَهَى الشِّرِّيرُ صَيْدَ الأَشْرَارِ، وَأَصْلُ الصِّدِّيقِينَ يُجْدِي.

В престъплението на устните има опасна примка, а праведният ще избегне бедата.

فِي مَعْصِيَةِ الشَّفَتَيْنِ شَرَكُ الشِّرِّيرِ، أَمَّا الصِّدِّيقُ فَيَخْرُجُ مِنَ الضِّيقِ.

Човек ще се насити с добро от плода на устата си и делото на ръцете на човека ще му се върне.

الإِنْسَانُ يَشْبَعُ خَيْرًا مِنْ ثَمَرِ فَمِهِ، وَمُكَافَأَةُ يَدَيِ الإِنْسَانِ تُرَدُّ لَهُ.

Пътят на безумния е прав в собствените му очи, но който е мъдър, слуша съвети.

طَرِيقُ الْجَاهِلِ مُسْتَقِيمٌ فِي عَيْنَيْهِ، أَمَّا سَامِعُ الْمَشُورَةِ فَهُوَ حَكِيمٌ.

Безумният веднага изявява гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.

غَضَبُ الْجَاهِلِ يُعْرَفُ فِي يَوْمِهِ، أَمَّا سَاتِرُ الْهَوَانِ فَهُوَ ذَكِيٌّ.

Който говори истина, известява правда, а лъжесвидетелят — измама.

مَنْ يَتَفَوَّهْ بِالْحَقِّ يُظْهِرِ الْعَدْلَ، وَالشَّاهِدُ الْكَاذِبُ يُظْهِرُ غِشًّا.

Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

يُوجَدُ مَنْ يَهْذُرُ مِثْلَ طَعْنِ السَّيْفِ، أَمَّا لِسَانُ الْحُكَمَاءِ فَشِفَاءٌ.

Истинните устни ще стоят навеки, а лъжливият език ще трае за миг.

شَفَةُ الصِّدْقِ تَثْبُتُ إِلَى الأَبَدِ،، وَلِسَانُ الْكَذِبِ إِنَّمَا هُوَ إِلَى طَرْفَةِ الْعَيْنِ.

Измама има в сърцето на онези, които измислят зло, а съветниците за мир имат радост.

اَلْغِشُّ فِي قَلْبِ الَّذِينَ يُفَكِّرُونَ فِي الشَّرِّ، أَمَّا الْمُشِيرُونَ بِالسَّلاَمِ فَلَهُمْ فَرَحٌ.

Никаква беда няма да застигне праведния, а безбожните ще се изпълнят със зло.

لاَ يُصِيبُ الصِّدِّيقَ شَرٌّ، أَمَّا الأَشْرَارُ فَيَمْتَلِئُونَ سُوءًا.

Лъжливите устни са мерзост за ГОСПОДА, а онези, които вършат истина, са Му благоугодни.

كَرَاهَةُ الرَّبِّ شَفَتَا كَذِبٍ، أَمَّا الْعَامِلُونَ بِالصِّدْقِ فَرِضَاهُ.

Благоразумният човек покрива своето знание, а сърцето на безумните известява глупост.

اَلرَّجُلُ الذَّكِيُّ يَسْتُرُ الْمَعْرِفَةَ، وَقَلْبُ الْجَاهِلِ يُنَادِي بِالْحَمَقِ.

Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подложени на принудителен труд.

يَدُ الْمُجْتَهِدِينَ تَسُودُ، أَمَّا الرَّخْوَةُ فَتَكُونُ تَحْتَ الْجِزْيَةِ.

Тъгата в сърцето на човека го потиска, а добрата дума го развеселява.

الْغَمُّ فِي قَلْبِ الرَّجُلِ يُحْنِيهِ، وَالْكَلِمَةُ الطَّيِّبَةُ تُفَرِّحُهُ.

Праведният посочва пътя на ближния си, а пътят на безбожните ги въвежда в заблуждение.

الصِّدِّيقُ يَهْدِي صَاحِبَهُ، أَمَّا طَرِيقُ الأَشْرَارِ فَتُضِلُّهُمْ.

Ленивият не пече лова си, а трудолюбието е скъпоценно богатство за човека.

الرَّخَاوَةُ لاَ تَمْسِكُ صَيْدًا، أَمَّا ثَرْوَةُ الإِنْسَانِ الْكَرِيمَةُ فَهِيَ الاجْتِهَادُ.

В пътеката на правдата има живот и в хода на пътя й няма смърт.

فِي سَبِيلِ الْبِرِّ حَيَاةٌ، وَفِي طَرِيقِ مَسْلِكِهِ لاَ مَوْتَ.