Lamentations 5

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

اُذْكُرْ يَا رَبُّ مَاذَا صَارَ لَنَا. أَشْرِفْ وَانْظُرْ إِلَى عَارِنَا.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

قَدْ صَارَ مِيرَاثُنَا لِلْغُرَبَاءِ. بُيُوتُنَا لِلأَجَانِبِ.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

صِرْنَا أَيْتَامًا بِلاَ أَبٍ. أُمَّهَاتُنَا كَأَرَامِلَ.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

شَرِبْنَا مَاءَنَا بِالْفِضَّةِ. حَطَبُنَا بِالثَّمَنِ يَأْتِي.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

عَلَى أَعْنَاقِنَا نُضْطَهَدُ. نَتْعَبُ وَلاَ رَاحَةَ لَنَا.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

أَعْطَيْنَا الْيَدَ لِلْمِصْرِيِّينَ وَالأَشُّورِيِّينَ لِنَشْبَعَ خُبْزًا.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

آبَاؤُنَا أَخْطَأُوا وَلَيْسُوا بِمَوْجُودِينَ، وَنَحْنُ نَحْمِلُ آثَامَهُمْ.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

عَبِيدٌ حَكَمُوا عَلَيْنَا. لَيْسَ مَنْ يُخَلِّصُ مِنْ أَيْدِيهِمْ.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

بِأَنْفُسِنَا نَأْتِي بِخُبْزِنَا مِنْ جَرَى سَيْفِ الْبَرِّيَّةِ.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

جُلُودُنَا اسْوَدَّتْ كَتَنُّورٍ مِنْ جَرَى نِيرَانِ الْجُوعِ.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

أَذَلُّوا النِّسَاءَ فِي صِهْيَوْنَ، الْعَذَارَى فِي مُدُنِ يَهُوذَا.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

الرُّؤَسَاءُ بِأَيْدِيهِمْ يُعَلَّقُونَ، وَلَمْ تُعْتَبَرْ وُجُوهُ الشُّيُوخِ.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

أَخَذُوا الشُّبَّانَ لِلطَّحْنِ، وَالصِّبْيَانَ عَثَرُوا تَحْتَ الْحَطَبِ.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

كَفَّتِ الشُّيُوخُ عَنِ الْبَابِ، وَالشُّبَّانُ عَنْ غِنَائِهِمْ.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

مَضَى فَرَحُ قَلْبِنَا. صَارَ رَقْصُنَا نَوْحًا.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

سَقَطَ إِكْلِيلُ رَأْسِنَا. وَيْلٌ لَنَا لأَنَّنَا قَدْ أَخْطَأْنَا.

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

مِنْ أَجْلِ هذَا حَزِنَ قَلْبُنَا. مِنْ أَجْلِ هذِهِ أَظْلَمَتْ عُيُونُنَا.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

مِنْ أَجْلِ جَبَلِ صِهْيَوْنَ الْخَرِبِ. الثَّعَالِبُ مَاشِيَةٌ فِيهِ.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

أَنْتَ يَا رَبُّ إِلَى الأَبَدِ تَجْلِسُ. كُرْسِيُّكَ إِلَى دَوْرٍ فَدَوْرٍ.

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

لِمَاذَا تَنْسَانَا إِلَى الأَبَدِ وَتَتْرُكُنَا طُولَ الأَيَّامِ؟

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

اُرْدُدْنَا يَا رَبُّ إِلَيْكَ فَنَرْتَدَّ. جَدِّدْ أَيَّامَنَا كَالْقَدِيمِ.

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

هَلْ كُلَّ الرَّفْضِ رَفَضْتَنَا؟ هَلْ غَضِبْتَ عَلَيْنَا جِدًّا؟