Lamentations 3

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

أَنَا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي رأَى مَذَلَّةً بِقَضِيبِ سَخَطِهِ.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

قَادَنِي وَسَيَّرَنِي فِي الظَّلاَمِ وَلاَ نُورَ.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

حَقًّا إِنَّهُ يَعُودُ وَيَرُدُّ عَلَيَّ يَدَهُ الْيَوْمَ كُلَّهُ.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

أَبْلَى لَحْمِي وَجِلْدِي. كَسَّرَ عِظَامِي.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

بَنَى عَلَيَّ وَأَحَاطَنِي بِعَلْقَمٍ وَمَشَقَّةٍ.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

أَسْكَنَنِي فِي ظُلُمَاتٍ كَمَوْتَى الْقِدَمِ.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

سَيَّجَ عَلَيَّ فَلاَ أَسْتَطِيعُ الْخُرُوجَ. ثَقَّلَ سِلْسِلَتِي.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

أَيْضًا حِينَ أَصْرُخُ وَأَسْتَغِيثُ يَصُدُّ صَلاَتِي.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

سَيَّجَ طُرُقِي بِحِجَارَةٍ مَنْحُوتَةٍ. قَلَبَ سُبُلِي.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

هُوَ لِي دُبٌّ كَامِنٌ، أَسَدٌ فِي مَخَابِىءَ.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

مَيَّلَ طُرُقِي وَمَزَّقَنِي. جَعَلَنِي خَرَابًا.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

مَدَّ قَوْسَهُ وَنَصَبَنِي كَغَرَضٍ لِلسَّهْمِ.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

أَدْخَلَ فِي كُلْيَتَيَّ نِبَالَ جُعْبَتِهِ.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

صِرْتُ ضُحْكَةً لِكُلِّ شَعْبِي، وَأُغْنِيَةً لَهُمُ الْيَوْمَ كُلَّهُ.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

أَشْبَعَنِي مَرَائِرَ وَأَرْوَانِي أَفْسَنْتِينًا،

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

وَجَرَشَ بِالْحَصَى أَسْنَانِي. كَبَسَنِي بِالرَّمَادِ.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

وَقَدْ أَبْعَدْتَ عَنِ السَّلاَمِ نَفْسِي. نَسِيتُ الْخَيْرَ.

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

وَقُلْتُ: «بَادَتْ ثِقَتِي وَرَجَائِي مِنَ الرَّبِّ».

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

ذِكْرُ مَذَلَّتِي وَتَيَهَانِي أَفْسَنْتِينٌ وَعَلْقَمٌ.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

ذِكْرًا تَذْكُرُ نَفْسِي وَتَنْحَنِي فِيَّ.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

أُرَدِّدُ هذَا فِي قَلْبِي، مِنْ أَجْلِ ذلِكَ أَرْجُو:

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

إِنَّهُ مِنْ إِحْسَانَاتِ الرَّبِّ أَنَّنَا لَمْ نَفْنَ، لأَنَّ مَرَاحِمَهُ لاَ تَزُولُ.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

هِيَ جَدِيدَةٌ فِي كُلِّ صَبَاحٍ. كَثِيرَةٌ أَمَانَتُكَ.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

نَصِيبِي هُوَ الرَّبُّ، قَالَتْ نَفْسِي، مِنْ أَجْلِ ذلِكَ أَرْجُوهُ.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

طَيِّبٌ هُوَ الرَّبُّ لِلَّذِينَ يَتَرَجَّوْنَهُ، لِلنَّفْسِ الَّتِي تَطْلُبُهُ.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

جَيِّدٌ أَنْ يَنْتَظِرَ الإِنْسَانُ وَيَتَوَقَّعَ بِسُكُوتٍ خَلاَصَ الرَّبِّ.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

جَيِّدٌ لِلرَّجُلِ أَنْ يَحْمِلَ النِّيرَ فِي صِبَاهُ.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

يَجْلِسُ وَحْدَهُ وَيَسْكُتُ، لأَنَّهُ قَدْ وَضَعَهُ عَلَيْهِ.

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

يَجْعَلُ فِي التُّرَابِ فَمَهُ لَعَلَّهُ يُوجَدُ رَجَاءٌ.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

يُعْطِي خَدَّهُ لِضَارِبِهِ. يَشْبَعُ عَارًا.

Защото Господ не отхвърля завинаги,

لأَنَّ السَّيِّدَ لاَ يَرْفُضُ إِلَى الأَبَدِ.

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

فَإِنَّهُ وَلَوْ أَحْزَنَ يَرْحَمُ حَسَبَ كَثْرَةِ مَرَاحِمِهِ.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

لأَنَّهُ لاَ يُذِلُّ مِنْ قَلْبِهِ، وَلاَ يُحْزِنُ بَنِي الإِنْسَانِ.

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

أَنْ يَدُوسَ أَحَدٌ تَحْتَ رِجْلَيْهِ كُلَّ أَسْرَى الأَرْضِ،

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

أَنْ يُحَرِّفَ حَقَّ الرَّجُلِ أَمَامَ وَجْهِ الْعَلِيِّ،

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

أَنْ يَقْلِبَ الإِنْسَانَ فِي دَعْوَاهُ. السَّيِّدُ لاَ يَرَى!

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

مَنْ ذَا الَّذِي يَقُولُ فَيَكُونَ وَالرَّبُّ لَمْ يَأْمُرْ؟

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

مِنْ فَمِ الْعَلِيِّ أَلاَ تَخْرُجُ الشُّرُورُ وَالْخَيْرُ؟

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

لِمَاذَا يَشْتَكِي الإِنْسَانُ الْحَيُّ، الرَّجُلُ مِنْ قِصَاصِ خَطَايَاهُ؟

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

لِنَفْحَصْ طُرُقَنَا وَنَمْتَحِنْهَا وَنَرْجعْ إِلَى الرَّبِّ.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

لِنَرْفَعْ قُلُوبَنَا وَأَيْدِيَنَا إِلَى اللهِ فِي السَّمَاوَاتِ:

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

«نَحْنُ أَذْنَبْنَا وَعَصَيْنَا. أَنْتَ لَمْ تَغْفِرْ.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

الْتَحَفْتَ بِالْغَضَبِ وَطَرَدْتَنَا. قَتَلْتَ وَلَمْ تَشْفِقْ.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

الْتَحَفْتَ بِالسَّحَابِ حَتَّى لاَ تَنْفُذَ الصَّلاَةُ.

Помия и измет ни направи сред народите.

جَعَلْتَنَا وَسَخًا وَكَرْهًا فِي وَسَطِ الشُّعُوبِ.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

فَتَحَ كُلُّ أَعْدَائِنَا أَفْوَاهَهُمْ عَلَيْنَا.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

صَارَ عَلَيْنَا خَوْفٌ وَرُعْبٌ، هَلاَكٌ وَسَحْقٌ».

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

سَكَبَتْ عَيْنَايَ يَنَابِيعَ مَاءٍ عَلَى سَحْقِ بِنْتِ شَعْبِي.

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

عَيْنِي تَسْكُبُ وَلاَ تَكُفُّ بِلاَ انْقِطَاعٍ

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

حَتَّى يُشْرِفَ وَيَنْظُرَ الرَّبُّ مِنَ السَّمَاءِ.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

عَيْنِي تُؤَثِّرُ فِي نَفْسِي لأَجْلِ كُلِّ بَنَاتِ مَدِينَتِي.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

قَدِ اصْطَادَتْنِي أَعْدَائِي كَعُصْفُورٍ بِلاَ سَبَبٍ.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

قَرَضُوا فِي الْجُبِّ حَيَاتِي وَأَلْقَوْا عَلَيَّ حِجَارَةً.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

طَفَتِ الْمِيَاهُ فَوْقَ رَأْسِي. قُلْتُ: «قَدْ قُرِضْتُ!».

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

دَعَوْتُ بِاسْمِكَ يَا رَبُّ مِنَ الْجُبِّ الأَسْفَلِ.

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

لِصَوْتِي سَمِعْتَ: «لاَ تَسْتُرْ أُذُنَكَ عَنْ زَفْرَتِي، عَنْ صِيَاحِي».

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

دَنَوْتَ يَوْمَ دَعَوْتُكَ. قُلْتَ: «لاَ تَخَفْ!».

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

خَاصَمْتَ يَا سَيِّدُ خُصُومَاتِ نَفْسِي. فَكَكْتَ حَيَاتِي.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

رَأَيْتَ يَا رَبُّ ظُلْمِي. أَقِمْ دَعْوَايَ.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

رَأَيْتَ كُلَّ نَقْمَتِهِمْ، كُلَّ أَفْكَارِهِمْ عَلَيَّ.

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

سَمِعْتَ تَعْيِيرَهُمْ يَا رَبُّ، كُلَّ أَفْكَارِهِمْ عَلَيَّ.

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

كَلاَمُ مُقَاوِمِيَّ وَمُؤَامَرَتُهُمْ عَلَيَّ الْيَوْمَ كُلَّهُ.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

اُنْظُرْ إِلَى جُلُوسِهِمْ وَوُقُوفِهِمْ، أَنَا أُغْنِيَتُهُمْ!

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

رُدَّ لَهُمْ جَزَاءً يَا رَبُّ حَسَبَ عَمَلِ أَيَادِيهِمْ.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

أَعْطِهِمْ غِشَاوَةَ قَلْبٍ، لَعْنَتَكَ لَهُمْ.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

اِتْبَعْ بِالْغَضَبِ وَأَهْلِكْهُمْ مِنْ تَحْتِ سَمَاوَاتِ الرَّبِّ.