Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

فَأَجَابَ أَيُّوبُ وَقَالَ:

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

«لَيْتَ كَرْبِي وُزِنَ، وَمَصِيبَتِي رُفِعَتْ فِي الْمَوَازِينِ جَمِيعَهَا،

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

لأَنَّهَا الآنَ أَثْقَلُ مِنْ رَمْلِ الْبَحْرِ. مِنْ أَجْلِ ذلِكَ لَغَا كَلاَمِي.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

لأَنَّ سِهَامَ الْقَدِيرِ فِيَّ وَحُمَتَهَا شَارِبَةٌ رُوحِي. أَهْوَالُ اللهِ مُصْطَفَّةٌ ضِدِّي.

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

هَلْ يَنْهَقُ الْفَرَا عَلَى الْعُشْبِ، أَوْ يَخُورُ الثَّوْرُ عَلَى عَلَفِهِ؟

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

هَلْ يُؤْكَلُ الْمَسِيخُ بِلاَ مِلْحٍ، أَوْ يُوجَدُ طَعْمٌ فِي مَرَقِ الْبَقْلَةِ؟

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

مَاعَافَتْ نَفْسِي أَنْ تَمَسَّهَا، هذِه صَارَتْ مِثْلَ خُبْزِيَ الْكَرِيهِ!

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

« يَا لَيْتَ طِلْبَتِي تَأْتِي وَيُعْطِينِيَ اللهُ رَجَائِي!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

أَنْ يَرْضَى اللهُ بِأَنْ يَسْحَقَنِي، وَيُطْلِقَ يَدَهُ فَيَقْطَعَنِي.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

فَلاَ تَزَالُ تَعْزِيَتِي وَابْتِهَاجِي فِي عَذَابٍ، لاَ يُشْفِقُ: أَنِّي لَمْ أَجْحَدْ كَلاَمَ الْقُدُّوسِ.

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

مَا هِيَ قُوَّتِي حَتَّى أَنْتَظِرَ؟ وَمَا هِيَ نِهَايَتِي حَتَّى أُصَبِّرَ نَفْسِي؟

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

هَلْ قُوَّتِي قُوَّةُ الْحِجَارَةِ؟ هَلْ لَحْمِي نُحَاسٌ؟

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

أَلاَ إِنَّهُ لَيْسَتْ فِيَّ مَعُونَتِي، وَالْمُسَاعَدَةُ مَطْرُودَةٌ عَنِّي!

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

« حَقُّ الْمَحْزُونِ مَعْرُوفٌ مِنْ صَاحِبِهِ، وَإِنْ تَرَكَ خَشْيَةَ الْقَدِيرِ.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

أَمَّا إِخْوَانِي فَقَدْ غَدَرُوا مِثْلَ الْغَدِيرِ. مِثْلَ سَاقِيَةِ الْوُدْيَانِ يَعْبُرُونَ،

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

الَّتِي هِيَ عَكِرَةٌ مِنَ الْبَرَدِ، وَيَخْتَفِي فِيهَا الْجَلِيدُ.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

إِذَا جَرَتِ انْقَطَعَتْ. إِذَا حَمِيَتْ جَفَّتْ مِنْ مَكَانِهَا.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

يُعَرِّجُ السَّفْرُ عَنْ طَرِيقِهِمْ، يَدْخُلُونَ التِّيهَ فَيَهْلِكُونَ.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

نَظَرَتْ قَوَافِلُ تَيْمَاءَ. سَيَّارَةُ سَبَاءٍ رَجَوْهَا.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

خَزُوا فِي مَا كَانُوا مُطْمَئِنِّينَ. جَاءُوا إِلَيْهَا فَخَجِلُوا.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

فَالآنَ قَدْ صِرْتُمْ مِثْلَهَا. رَأَيْتُمْ ضَرْبَةً فَفَزِعْتُمْ.

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

هَلْ قُلْتُ: أَعْطُونِي شَيْئًا، أَوْ مِنْ مَالِكُمُ ارْشُوا مِنْ أَجْلِي؟

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

أَوْ نَجُّونِي مِنْ يَدِ الْخَصْمِ، أَوْ مِنْ يَدِ الْعُتَاةِ افْدُونِي؟

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

عَلِّمُونِي فَأَنَا أَسْكُتُ، وَفَهِّمُونِي فِي أَيِّ شَيْءٍ ضَلَلْتُ.

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

مَا أَشَدَّ الْكَلاَمَ الْمُسْتَقِيمَ، وَأَمَّا التَّوْبِيخُ مِنْكُمْ فَعَلَى مَاذَا يُبَرْهِنُ؟

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

هَلْ تَحْسِبُونَ أَنْ تُوَبِّخُوا كَلِمَاتٍ، وَكَلاَمُ الْيَائِسِ لِلرِّيحِ؟

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

بَلْ تُلْقُونَ عَلَى الْيَتِيمِ، وَتَحْفُرُونَ حُفْرَةً لِصَاحِبِكُمْ.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

وَالآنَ تَفَرَّسُوا فِيَّ، فَإِنِّي عَلَى وُجُوهِكُمْ لاَ أَكْذِبُ.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

اِرْجِعُوا. لاَ يَكُونَنَّ ظُلْمٌ. اِرْجِعُوا أَيْضًا. فِيهِ حَقِّي.

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

هَلْ فِي لِسَانِي ظُلْمٌ، أَمْ حَنَكِي لاَ يُمَيِّزُ فَسَادًا؟