Job 23

Тогава Йов отговори и каза:

فَأَجَابَ أَيُّوبُ وَقَالَ:

Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

«الْيَوْمَ أَيْضًا شَكْوَايَ تَمَرُّدٌ. ضَرْبَتِي أَثْقَلُ مِنْ تَنَهُّدِي.

О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

مَنْ يُعْطِينِي أَنْ أَجِدَهُ، فَآتِيَ إِلَى كُرْسِيِّهِ،

Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

أُحْسِنُ الدَّعْوَى أَمَامَهُ، وَأَمْلأُ فَمِي حُجَجًا،

узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

فَأَعْرِفُ الأَقْوَالَ الَّتِي بِهَا يُجِيبُنِي، وَأَفْهَمُ مَا يَقُولُهُ لِي؟

Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

أَبِكَثْرَةِ قُوَّةٍ يُخَاصِمُنِي؟ كَلاَّّ! وَلكِنَّهُ كَانَ يَنْتَبِهُ إِلَيَّ.

Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

هُنَالِكَ كَانَ يُحَاجُّهُ الْمُسْتَقِيمُ، وَكُنْتُ أَنْجُو إِلَى الأَبَدِ مِنْ قَاضِيَّ.

Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

هأَنَذَا أَذْهَبُ شَرْقًا فَلَيْسَ هُوَ هُنَاكَ، وَغَرْبًا فَلاَ أَشْعُرُ بِهِ.

наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

شِمَالاً حَيْثُ عَمَلُهُ فَلاَ أَنْظُرُهُ. يَتَعَطَّفُ الْجَنُوبَ فَلاَ أَرَاهُ.

Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

«لأَنَّهُ يَعْرِفُ طَرِيقِي. إِذَا جَرَّبَنِي أَخْرُجُ كَالذَّهَبِ.

Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

بِخَطَوَاتِهِ اسْتَمْسَكَتْ رِجْلِي. حَفِظْتُ طَرِيقَهُ وَلَمْ أَحِدْ.

От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

مِنْ وَصِيَّةِ شَفَتَيْهِ لَمْ أَبْرَحْ. أَكْثَرَ مِنْ فَرِيضَتِي ذَخَرْتُ كَلاَمَ فِيهِ.

Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

أَمَّا هُوَ فَوَحْدَهُ، فَمَنْ يَرُدُّهُ؟ وَنَفْسُهُ تَشْتَهِي فَيَفْعَلُ.

Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

لأَنَّهُ يُتَمِّمُ الْمَفْرُوضَ عَلَيَّ، وَكَثِيرٌ مِثْلُ هذِهِ عِنْدَهُ.

Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

مِنْ أَجْلِ ذلِكَ أَرْتَاعُ قُدَّامَهُ. أَتَأَمَّلُ فَأَرْتَعِبُ مِنْهُ.

Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

لأَنَّ اللهَ قَدْ أَضْعَفَ قَلْبِي، وَالْقَدِيرَ رَوَّعَنِي.

тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.

لأَنِّي لَمْ أُقْطَعْ قَبْلَ الظَّلاَمِ، وَمِنْ وَجْهِي لَمْ يُغَطِّ الدُّجَى.