Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

«رُوحِي تَلِفَتْ. أَيَّامِي انْطَفَأَتْ. إِنَّمَا الْقُبُورُ لِي.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

«لَوْلاَ الْمُخَاتِلُونَ عِنْدِي، وَعَيْنِي تَبِيتُ عَلَى مُشَاجَرَاتِهِمْ.

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

كُنْ ضَامِنِي عِنْدَ نَفْسِكَ. مَنْ هُوَ الَّذِي يُصَفِّقُ يَدِي؟

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

لأَنَّكَ مَنَعْتَ قَلْبَهُمْ عَنِ الْفِطْنَةِ، لأَجْلِ ذلِكَ لاَ تَرْفَعُهُمُ.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

الَّذِي يُسَلِّمُ الأَصْحَابَ لِلسَّلْبِ، تَتْلَفُ عُيُونُ بَنِيهِ.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

أَوْقَفَنِي مَثَلاً لِلشُّعُوبِ، وَصِرْتُ لِلْبَصْقِ فِي الْوَجْهِ.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

كَلَّتْ عَيْنِي مِنَ الْحُزْنِ، وَأَعْضَائِي كُلُّهَا كَالظِّلِّ.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

يَتَعَجَّبُ الْمُسْتَقِيمُونَ مِنْ هذَا، وَالْبَرِئُ يَنْتَهِضُ عَلَى الْفَاجِرِ.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

أَمَّا الصِّدِّيقُ فَيَسْتَمْسِكُ بِطَرِيقِهِ، وَالطَّاهِرُ الْيَدَيْنِ يَزْدَادُ قُوَّةً.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

«وَلكِنِ ارْجِعُوا كُلُّكُمْ وَتَعَالَوْا، فَلاَ أَجِدُ فِيكُمْ حَكِيمًا.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

أَيَّامِي قَدْ عَبَرَتْ. مَقَاصِدِي، إِرْثُ قَلْبِي، قَدِ انْتَزَعَتْ.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

يَجْعَلُونَ اللَّيْلَ نَهَارًا، نُورًا قَرِيبًا لِلظُّلْمَةِ.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

إِذَا رَجَوْتُ الْهَاوِيَةَ بَيْتًا لِي، وَفِي الظَّلاَمِ مَهَّدْتُ فِرَاشِي،

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

وَقُلْتُ لِلْقَبْرِ: أَنْتَ أَبِي، وَلِلدُّودِ: أَنْتَ أُمِّي وَأُخْتِي،

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

فَأَيْنَ إِذًا آمَالِي؟ آمَالِي، مَنْ يُعَايِنُهَا؟

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

تَهْبِطُ إِلَى مَغَالِيقِ الْهَاوِيَةِ إِذْ تَرْتَاحُ مَعًا فِي التُّرَابِ».