Genesis 50

Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува.

فَوَقَعَ يُوسُفُ عَلَى وَجْهِ أَبِيهِ وَبَكَى عَلَيْهِ وَقَبَّلَهُ.

И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил.

وَأَمَرَ يُوسُفُ عَبِيدَهُ الأَطِبَّاءَ أَنْ يُحَنِّطُوا أَبَاهُ. فَحَنَّطَ الأَطِبَّاءُ إِسْرَائِيلَ.

И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни.

وَكَمُلَ لَهُ أَرْبَعُونَ يَوْمًا، لأَنَّهُ هكَذَا تَكْمُلُ أَيَّامُ الْمُحَنَّطِينَ. وَبَكَى عَلَيْهِ الْمِصْرِيُّونَ سَبْعِينَ يَوْمًا.

И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете:

وَبَعْدَ مَا مَضَتْ أَيَّامُ بُكَائِهِ كَلَّمَ يُوسُفُ بَيْتَ فِرْعَوْنَ قَائِلاً: «إِنْ كُنْتُ قَدْ وَجَدْتُ نِعْمَةً فِي عُيُونِكُمْ، فَتَكَلَّمُوا فِي مَسَامِعِ فِرْعَوْنَ قَائِلِينَ:

Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна.

أَبِي اسْتَحْلَفَنِي قَائِلاً: هَا أَنَا أَمُوتُ. فِي قَبْرِيَ الَّذِي حَفَرْتُ لِنَفْسِي فِي أَرْضِ كَنْعَانَ هُنَاكَ تَدْفِنُنِي، فَالآنَ أَصْعَدُ لأَدْفِنَ أَبِي وَأَرْجِعُ».

А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел.

فَقَالَ فِرْعَوْنُ: «اصْعَدْ وَادْفِنْ أَبَاكَ كَمَا اسْتَحْلَفَكَ».

И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя,

فَصَعِدَ يُوسُفُ لِيَدْفِنَ أَبَاهُ، وَصَعِدَ مَعَهُ جَمِيعُ عَبِيدِ فِرْعَوْنَ، شُيُوخُ بَيْتِهِ وَجَمِيعُ شُيُوخِ أَرْضِ مِصْرَ،

също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя.

وَكُلُّ بَيْتِ يُوسُفَ وَإِخْوَتُهُ وَبَيْتُ أَبِيهِ، غَيْرَ أَنَّهُمْ تَرَكُوا أَوْلاَدَهُمْ وَغَنَمَهُمْ وَبَقَرَهُمْ فِي أَرْضِ جَاسَانَ.

С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство.

وَصَعِدَ مَعَهُ مَرْكَبَاتٌ وَفُرْسَانٌ، فَكَانَ الْجَيْشُ كَثِيرًا جِدًّا.

И когато стигнаха до Горен-Атад, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.

فَأَتَوْا إِلَى بَيْدَرِ أَطَادَ الَّذِي فِي عَبْرِ الأُرْدُنِّ وَنَاحُوا هُنَاكَ نَوْحًا عَظِيمًا وَشَدِيدًا جِدًّا، وَصَنَعَ لأَبِيهِ مَنَاحَةً سَبْعَةَ أَيَّامٍ.

А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-Мисраим.

فَلَمَّا رَأَى أَهْلُ الْبِلاَدِ الْكَنْعَانِيُّونَ الْمَنَاحَةَ فِي بَيْدَرِ أَطَادَ قَالُوا: «هذِهِ مَنَاحَةٌ ثَقِيلَةٌ لِلْمِصْرِيِّينَ». لِذلِكَ دُعِيَ اسْمُهُ «آبَلَ مِصْرَايِمَ». الَّذِي فِي عَبْرِ الأُرْدُنِّ.

И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал,

وَفَعَلَ لَهُ بَنُوهُ هكَذَا كَمَا أَوْصَاهُمْ:

и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон.

حَمَلَهُ بَنُوهُ إِلَى أَرْضِ كَنْعَانَ وَدَفَنُوهُ فِي مَغَارَةِ حَقْلِ الْمَكْفِيلَةِ، الَّتِي اشْتَرَاهَا إِبْرَاهِيمُ مَعَ الْحَقْلِ مُلْكَ قَبْرٍ مِنْ عِفْرُونَ الْحِثِّيِ أَمَامَ مَمْرَا.

И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

ثُمَّ رَجَعَ يُوسُفُ إِلَى مِصْرَ هُوَ وَإِخْوَتُهُ وَجَمِيعُ الَّذِينَ صَعِدُوا مَعَهُ لِدَفْنِ أَبِيهِ بَعْدَ مَا دَفَنَ أَبَاهُ.

А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили.

وَلَمَّا رَأَى إِخْوَةُ يُوسُفَ أَنَّ أَبَاهُمْ قَدْ مَاتَ، قَالُوا: «لَعَلَّ يُوسُفَ يَضْطَهِدُنَا وَيَرُدُّ عَلَيْنَا جَمِيعَ الشَّرِّ الَّذِي صَنَعْنَا بِهِ».

Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите:

فَأَوَصَوْا إِلَى يُوسُفَ قَائِلِينَ: «أَبُوكَ أَوْصَى قَبْلَ مَوْتِهِ قَائِلاً:

Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха.

هكَذَا تَقُولُونَ لِيُوسُفَ: آهِ! اصْفَحْ عَنْ ذَنْبِ إِخْوَتِكَ وَخَطِيَّتِهِمْ، فَإِنَّهُمْ صَنَعُوا بِكَ شَرًّا. فَالآنَ اصْفَحْ عَنْ ذَنْبِ عَبِيدِ إِلهِ أَبِيكَ». فَبَكَى يُوسُفُ حِينَ كَلَّمُوهُ.

После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги.

وَأَتَى إِخْوَتُهُ أَيْضًا وَوَقَعُوا أَمَامَهُ وَقَالُوا: «هَا نَحْنُ عَبِيدُكَ».

А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога?

فَقَالَ لَهُمْ يُوسُفُ: «لاَ تَخَافُوا. لأَنَّهُ هَلْ أَنَا مَكَانَ اللهِ؟

Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.

أَنْتُمْ قَصَدْتُمْ لِي شَرًّا، أَمَّا اللهُ فَقَصَدَ بِهِ خَيْرًا، لِكَيْ يَفْعَلَ كَمَا الْيَوْمَ، لِيُحْيِيَ شَعْبًا كَثِيرًا.

И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им.

فَالآنَ لاَ تَخَافُوا. أَنَا أَعُولُكُمْ وَأَوْلاَدَكُمْ». فَعَزَّاهُمْ وَطَيَّبَ قُلُوبَهُمْ.

Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години,

وَسَكَنَ يُوسُفُ فِي مِصْرَ هُوَ وَبَيْتُ أَبِيهِ، وَعَاشَ يُوسُفُ مِئَةً وَعَشَرَ سِنِينَ.

и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф.

وَرَأَى يُوسُفُ لأَفْرَايِمَ أَوْلاَدَ الْجِيلِ الثَّالِثِ. وَأَوْلاَدُ مَاكِيرَ بْنِ مَنَسَّى أَيْضًا وُلِدُوا عَلَى رُكْبَتَيْ يُوسُفَ.

След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

وَقَالَ يُوسُفُ لإِخْوَتِهِ: «أَنَا أَمُوتُ، وَلكِنَّ اللهَ سَيَفْتَقِدُكُمْ وَيُصْعِدُكُمْ مِنْ هذِهِ الأَرْضِ إِلَى الأَرْضِ الَّتِي حَلَفَ لإِبْرَاهِيمَ وَإِسْحَاقَ وَيَعْقُوبَ».

И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук!

وَاسْتَحْلَفَ يُوسُفُ بَنِي إِسْرَائِيلَ قَائِلاً: «اللهُ سَيَفْتَقِدُكُمْ فَتُصْعِدُونَ عِظَامِي مِنْ هُنَا».

И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.

ثُمَّ مَاتَ يُوسُفُ وَهُوَ ابْنُ مِئَةٍ وَعَشَرِ سِنِينَ، فَحَنَّطُوهُ وَوُضِعَ فِي تَابُوتٍ فِي مِصْرَ.