Ezekiel 21

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

وَكَانَ إِلَيَّ كَلاَمُ الرَّبِّ قَائِلاً:

Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим и говори против светилищата и пророкувай против израилевата земя.

«يَا ابْنَ آدَمَ، اجْعَلْ وَجْهَكَ نَحْوَ أُورُشَلِيمَ، وَتَكَلَّمْ عَلَى الْمَقَادِسِ، وَتَنَبَّأْ عَلَى أَرْضِ إِسْرَائِيلَ،

И кажи на израилевата земя: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз съм против теб и ще изтегля меча Си от ножницата му, и ще отсека от теб праведен и безбожен.

وَقُلْ لأَرْضِ إِسْرَائِيلَ: هكَذَا قَالَ الرَّبُّ: هأَنَذَا عَلَيْكِ، وَأَسْتَلُّ سَيْفِي مِنْ غِمْدِهِ فَأَقْطَعُ مِنْكِ الصِّدِّيقَ وَالشِّرِّيرَ.

Затова, понеже ще отсека от теб праведен и безбожен, затова мечът Ми ще излезе от ножницата си против всяка плът, от юг до север.

مِنْ حَيْثُ أَنِّي أَقْطَعُ مِنْكِ الصِّدِّيقَ وَالشِّرِّيرَ، فَلِذلِكَ يَخْرُجُ سَيْفِي مِنْ غِمْدِهِ عَلَى كُلِّ بَشَرٍ مِنَ الْجَنُوبِ إِلَى الشِّمَالِ.

И всяка плът ще познае, че Аз, ГОСПОД, изтеглих меча Си от ножницата му и вече няма да се върне там.

فَيَعْلَمُ كُلُّ بَشَرٍ أَنِّي أَنَا الرَّبُّ، سَلَلْتُ سَيْفِي مِنْ غِمْدِهِ. لاَ يَرْجعُ أَيْضًا.

А ти, сине човешки, въздишай с тресящи се хълбоци и с горест въздишай пред тях.

أَمَّا أَنْتَ يَا ابْنَ آدَمَ، فَتَنَهَّدْ بِانْكِسَارِ الْحَقَوَيْنِ، وَبِمَرَارَةٍ تَنَهَّدْ أَمَامَ عُيُونِهِمْ.

И когато ти кажат: Защо въздишаш? — ти кажи: Заради известието, защото идва; всяко сърце ще се разтопи и всички ръце ще отслабнат, и всеки дух ще примре, и всички колена ще се разтекат като вода. Ето, идва и ще бъде, заявява Господ БОГ.

وَيَكُونُ إِذَا قَالُوا لَكَ: عَلَى مَ تَتَنَهَّدُ؟ أَنَّكَ تَقُولُ: عَلَى الْخَبَرِ، لأَنَّهُ جَاءٍ فَيَذُوبُ كُلُّ قَلْبٍ، وَتَرْتَخِي كُلُّ الأَيْدِي، وَتَيْأَسُ كُلُّ رُوحٍ، وَكُلُّ الرُّكَبِ تَصِيرُ كَالْمَاءِ، هَا هِيَ آتِيَةٌ وَتَكُونُ، يَقُولُ السَّيِّدُ الرَّبُّ».

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

وَكَانَ إِلَيَّ كَلاَمُ الرَّبِّ قَائِلاً:

Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Кажи: Меч, меч наострен и също излъскан!

«يَا ابْنَ آدَمَ، تَنَبَّأْ وَقُلْ: هكَذَا قَالَ الرَّبُّ: قُلْ: سَيْفٌ سَيْفٌ حُدِّدَ وَصُقِلَ أَيْضًا.

За да извърши голямо клане е наострен, за да святка е излъскан. Да се радваме ли, че жезълът на моя син презира всяко дърво?

قَدْ حُدِّدَ لِيَذْبَحَ ذَبْحًا. قَدْ صُقِلَ لِكَيْْ يَبْرُقَ. فَهَلْ نَبْتَهِجُ؟ عَصَا ابْنِي تَزْدَرِي بِكُلِّ عُودٍ.

Даде се да се излъска, за да се държи в ръка. Наострен е мечът и е излъскан, за да се даде в ръката на убиеца.

وَقَدْ أَعْطَاهُ لِيُصْقَلَ لِكَيْْ يُمْسَكَ بِالْكَفِّ. هذَا السَّيْفُ قَدْ حُدِّدَ وَهُوَ مَصْقُولٌ لِكَيْ يُسَلَّمَ لِيَدِ الْقَاتِلِ.

Викай и ридай, сине човешки, защото той е върху народа Ми, върху всичките израилеви първенци! Те ще бъдат предадени на меча заедно с народа Ми; затова се удряй по бедрата си!

اصْرُخْ وَوَلْوِلْ يَا ابْنَ آدَمَ، لأَنَّهُ يَكُونُ عَلَى شَعْبِي وَعَلَى كُلِّ رُؤَسَاءِ إِسْرَائِيلَ. أَهْوَالٌ بِسَبَبِ السَّيْفِ تَكُونُ عَلَى شَعْبِي. لِذلِكَ اصْفِقْ عَلَى فَخْذِكَ.

Защото е изпитание; и какво, ако жезълът, който презира, няма да го има, заявява Господ БОГ?

لأَنَّهُ امْتِحَانٌ. وَمَاذَا إِنْ لَمْ تَكُنْ أَيْضًا الْعَصَا الْمُزْدَرِيَةُ؟ يَقُولُ السَّيِّدُ الرَّبُّ.

А ти, сине човешки, пророкувай и плесни с ръце. И ще се удвои мечът, ще се утрои, мечът на убитите е той, мечът на убития силен, който ви обикаля.

فَتَنَبَّأْ أَنْتَ يَا ابْنَ آدَمَ وَاصْفِقْ كَفًّا عَلَى كَفّ، وَلْيُعَدِ السَّيْفُ ثَالِثَةً. هُوَ سَيْفُ الْقَتْلَى، سَيْفُ الْقَتْلِ الْعَظِيمِ الْمُحِيقُ بِهِمْ.

За да се стопи всяко сърце и мнозина да паднат, насочих клането на меча срещу всичките им порти. Горко! За да бляска е направен, за клане е наострен.

لِذَوَبَانِ الْقَلْبِ وَتَكْثِيرِ الْمَهَالِكِ، لِذلِكَ جَعَلْتُ عَلَى كُلِّ الأَبْوَابِ سَيْفًا مُتَقَلِّبًا. آهِ! قَدْ جُعِلَ بَرَّاقًا. هُوَ مَصْقُولٌ لِلذَّبْحِ.

Стегни се, нападни надясно, насочи се наляво, накъдето е определено да се обърне лицето ти!

انْضَمَّ يَمِّنِ، انْتَصِبْ شَمِّلْ، حَيْثُمَا تَوَجَّهَ حَدُّكَ.

И Аз също ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз, ГОСПОД, изговорих това.

وَأَنَا أَيْضًا أُصَفِّقُ كَفِّي عَلَى كَفِّي وَأُسَكِّنُ غَضَبِي. أَنَا الرَّبُّ تَكَلَّمْتُ».

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

وَكَانَ إِلَيَّ كَلاَمُ الرَّبِّ قَائِلاً:

А ти, сине човешки, си направи два пътя, по които да дойде мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от една земя. И направи пътепоказател, направи го при началото на пътя за града.

«وَأَنْتَ يَا ابْنَ آدَمَ، عَيِّنْ لِنَفْسِكَ طَرِيقَيْنِ لِمَجِيءِ سَيْفِ مَلِكِ بَابِلَ. مِنْ أَرْضٍ وَاحِدَةٍ تَخْرُجُ الاثْنَتَانِ. وَاصْنَعْ صُوَّةً، عَلَى رَأْسِ طَرِيقِ الْمَدِينَةِ اصْنَعْهَا.

Направи път, за да дойде мечът в Рава на синовете на Амон и в Юда, в укрепения Ерусалим.

عَيِّنْ طَرِيقًا لِيَأْتِيَ السَّيْفُ عَلَى رَبَّةِ بَنِي عَمُّونَ، وَعَلَى يَهُوذَا فِي أُورُشَلِيمَ الْمَنِيعَةِ.

Защото вавилонският цар спря на кръстопътя, където започват двата пътя, за да му се гадае — разтърсва стрели, пита домашните идоли, разглежда черен дроб.

لأَنَّ مَلِكَ بَابِلَ قَدْ وَقَفَ عَلَى أُمِّ الطَّرِيقِ، عَلَى رَأْسِ الطَّرِيقَيْنِ لِيَعْرِفَ عِرَافَةً. صَقَلَ السِّهَامَ، سَأَلَ بِالتَّرَافِيمِ، نَظَرَ إِلَى الْكَبِدِ.

В десницата му е гаданието за Ерусалим, да се поставят стеноломи, да се даде заповед за клане, да се издигне глас с боен вик, да се поставят стеноломи срещу портите, да се насипят насипи, да се построят обсадни кули.

عَنْ يَمِينِهِ كَانَتِ الْعِرَافَةُ عَلَى أُورُشَلِيمَ لِوَضْعِ الْمَجَانِقِ، لِفَتْحِ الْفَمِ فِي الْقَتْلِ، وَلِرَفْعِ الصَّوْتِ بِالْهُتَافِ، لِوَضْعِ الْمَجَانِقِ عَلَى الأَبْوَابِ، لإِقَامَةِ مِتْرَسَةٍ لِبِنَاءِ بُرْجٍ.

Но това им се вижда като празно гадание заради дадените клетви; но той им напомня беззаконието, за да бъдат хванати.

وَتَكُونُ لَهُمْ مِثْلَ عِرَافَةٍ كَاذِبَةٍ فِي عُيُونِهِمِ الْحَالِفِينَ لَهُمْ حَلْفًا. لكِنَّهُ يَذْكُرُ الإِثْمَ حَتَّى يُؤْخَذُوا.

Затова, така казва Господ БОГ: Понеже сами припомняте беззаконието си, като се откриват престъпленията ви, така че да се виждат греховете ви във всичките ви дела, понеже сами припомняте за себе си, ще бъдете стиснати в шепа.

لِذلِكَ هكَذَا قَالَ السَّيِّدُ الرَّبُّ: مِنْ أَجْلِ أَنَّكُمْ ذَكَّرْتُمْ بِإِثْمِكُمْ عِنْدَ انْكِشَافِ مَعَاصِيكُمْ لإِظْهَارِ خَطَايَاكُمْ فِي جَمِيعِ أَعْمَالِكُمْ، فَمِنْ تَذْكِيرِكُمْ تُؤْخَذُونَ بِالْيَدِ.

А ти, осквернен и безбожен княз на Израил, чийто ден дойде, когато беззаконието стигна до край,

«وَأَنْتَ أَيُّهَا النَّجِسُ الشِّرِّيرُ، رَئِيسُ إِسْرَائِيلَ، الَّذِي قَدْ جَاءَ يَوْمُهُ فِي زَمَانِ إِثْمِ النِّهَايَةِ،

така казва Господ БОГ: Махни митрата и свали короната; това няма вече да бъде. Ниското ще се издигне, а високото ще се снижи.

هكَذَا قَالَ السَّيِّدُ الرَّبُّ: انْزِعِ الْعَمَامَةَ. ارْفَعِ التَّاجَ. هذِهِ لاَ تِلْكَ. ارْفَعِ الْوَضِيعَ، وَضَعِ الرَّفِيعَ.

Ще го преобърна, преобърна, преобърна; и това няма вече да бъде, докато дойде онзи, на когото принадлежи правосъдието; на него ще го дам.

مُنْقَلِبًا، مُنْقَلِبًا، مُنْقَلِبًا أَجْعَلُهُ! هذَا أَيْضًا لاَ يَكُونُ حَتَّى يَأْتِيَ الَّذِي لَهُ الْحُكْمُ فَأُعْطِيَهُ إِيَّاهُ.

А ти, сине човешки, пророкувай и кажи: Така казва Господ БОГ за синовете на Амон и за техния присмех. Кажи: Меч, меч изтеглен за клане, излъскан, за да пояжда, за да блести —

«وَأَنْتَ يَا ابْنَ آدَمَ، فَتَنَبَّأْ وَقُلْ: هكَذَا قَالَ السَّيِّدُ الرَّبُّ، فِي بَنِي عَمُّونَ وَفِي تَعْيِيرِهِمْ، فَقُلْ: سَيْفٌ، سَيْفٌ مَسْلُولٌ لِلذَّبْحِ! مَصْقُولٌ لِلْغَايَةِ لِلْبَرِيقِ.

докато те виждат за теб празно видение и докато ти гадаят лъжа, за да бъдеш опрян на шията на избитите безбожни, чийто ден дойде, когато беззаконието стигна до край.

إِذْ يَرَوْنَ لَكَ بَاطِلاً، إِذْ يَعْرِفُونَ لَكَ كَذِبًا، لِيَجْعَلُوكَ عَلَى أَعْنَاقِ الْقَتْلَى الأَشْرَارِ الَّذِينَ جَاءَ يَوْمُهُمْ فِي زَمَانِ إِثْمِ النِّهَايَةِ.

Да го върна ли в ножницата му? На мястото, където си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

فَهَلْ أُعِيدُهُ إِلَى غِمْدِهِ؟ أَلاَ فِي الْمَوْضِعِ الَّذِي خُلِقْتِ فِيهِ فِي مَوْلِدِكِ أُحَاكِمُكِ!

Ще излея върху теб негодуванието Си, с огъня на яростта Си ще духна върху теб и ще те предам в ръцете на свирепи хора, които са опитни да погубват.

وَأَسْكُبُ عَلَيْكِ غَضَبِي، وَأَنْفُخُ عَلَيْكِ بِنَارِ غَيْظِي، وَأُسَلِّمُكِ لِيَدِ رِجَال مُتَحَرِّقِينَ مَاهِرِينَ لِلإِهْلاَكِ.

Ще станеш гориво за огъня, кръвта ти ще бъде сред земята, няма вече да се помниш, защото Аз, ГОСПОД, изговорих това.

تَكُونِينَ أُكْلَةً لِلنَّارِ. دَمُكِ يَكُونُ فِي وَسْطِ الأَرْضِ. لاَ تُذْكَرِينَ، لأَنِّي أَنَا الرَّبُّ تَكَلَّمْتُ».